Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Сега беше различно. Итуралд искаше да види онези зверове долу мъртви. _Жадуваше_ за това. Ако не бяха те, изобщо нямаше да е принуден да понесе кошмара при Марадон. Ако не бяха те, ръката му нямаше да потръпва, щом отекнеха бойните рогове. Бяха го съсипали.
Е, сега той щеше да ги съсипе.
Тролоците напираха през горящите дървета много трудно. Много от тях бяха опърлени и мърдраалите трябваше да ги бият с камшици, за да продължават да се движат. А и много като че ли искаха да ядат от плътта на падналите. Гладът им се изостряше от силната воня на опечени тела - за тях тя беше като уханието на топъл хляб.
Сенчестите успяха да ги изтласкат още напред, но тролоците скоро стигнаха до следващото звено от отбраната на Итуралд. Доста се беше потрудил, докато измисли какво да направи тук. Не можеше да набие шипове или да прокопае ровове в тази здрава скала, не и без да докара преливащите до пълно изтощение. Можеше да е струпал грамади от камък и пръст, но прехвърлянето на толкова много пръст и камък щеше да означава отклоняване на работници от строежите на истински укрепления в долината. А отдавна беше научил, че при отбранителна война искаш укрепленията ти да стават все по-добри. Така устояваш по-дълго и пречиш на врага да набере инерция.
Накрая решението се беше оказало просто. Трънаци.
Беше си спомнил огромните гъсталаци, сухи и мъртви в Арад Доман. Баща му беше земеделец и вечно се оплакваше от трънливите храсталаци. Е, ако имаше нещо, от липсата на което човечеството не можеше да се оплаче, това бяха сухите трънаци. Другото беше човешката ръка. Хиляди се бяха стекли на призива на Дракона, а много от Заклетите в Дракона бяха с нищожен боен опит.
Все пак ги беше разпределил за бой, когато им дойдеше времето. Засега обаче ги беше пратил да насекат огромни количества тръни. Бяха ги наслагали през прохода, струпани на грамади с двайсет стъпки дебелина и десет стъпки височина. Трънливите снопове се бяха оказали сравнително лесни за поставяне - много по-леки от камъни или пръст, - но както бяха струпани, тролоците не можеха просто да ги избутат. Първите редове налетяха на тях и се опитаха, но за награда се набодоха на дълги по цяла педя тръни. Съществата отзад напираха и принуждаваха предните редици да се обърнат с гняв и да се вдигнат срещу чудовищата отзад.
Това накара ядрото на тролокските сили да спре.
Итуралд даде сигнал и ашаманът с него - Олстен, един от тези, които му бяха служили при Марадон, - изстреля в небето яркочервена светлина. По склоновете над прохода се показаха още айилци и затъркаляха канари и още горящи дървета върху заклещените чудовища. Последваха ги стрели и камъни - всичко, което можеха да изстрелят, хвърлят или пуснат върху съществата долу.
Повечето атаки от хората на Итуралд станаха по-навътре в прохода, в средата на тролокската орда. Това принуди половината да се отдръпнат боязливо назад, докато другите натиснаха напред, за да се измъкнат, като тласкаха приятелите си от предните редици в тръните.
Някои тролоци носеха щитове и се опитаха да се защитят от убийствената градушка. Където се съберяха, за да оформят стена от щитове над себе си, преливащите удряха и ги разкъсваха.
Итуралд не можеше да задели много преливащи за тази работа - повечето бяха назад в долината, правеха портали за обоза и следяха за вражески преливащи. Вече бяха имали втори сблъсък с Властелини на ужаса. За онези операции отговаряха Авиенда и Кацуан.
Някои от тролоците мятаха стрели по защитниците горе, но жертвите нараснаха, щом Тварите на Сянката в челото започнаха със сеч да си пробиват път през грамадите тръни и да ги тъпчат.
Кръв потече на река назад към източния край на прохода и теренът под краката на тролоците стана хлъзгав. Първите пет-шест реда натиснаха и разкъсаха стената от тръни с телата на избитите там зверове.
Все пак им отне почти час, докато пробият, като оставиха хиляди мъртви. А когато се понесоха напред, се натъкнаха на _второто_ заграждение, по-дебело и по-високо от първото. Итуралд беше поставил седем такива в прохода. Второто беше най-голямото и имаше желания ефект. Щом го видяха, първите редици тролоци спряха. А след това се обърнаха и натиснаха назад.
Последва пълно объркване. Тролоците отзад викаха, крещяха и напираха напред. Тези в челото ревяха, виеха и се мъчеха да си изсекат изход през тръните. Някои стояха стъписани. През цялото това време отгоре продължаваха да падат стрели, камъни и горящи дървета.