Сияйни слова

— Някои я смятат за белег за нечиста кръв.

— Забавно. Казват същото и за мен заради косите ми — каза Шалан и се усмихна. Стори ѝ се правилно, понеже и Адолин се усмихна в отговор. Думите ѝ не бяха най-духовитите, ала сигурно не беше толкова зле, щом той се усмихваше.

Далинар се прокашля. Шалан премигна. Напълно бе забравила за присъствието на Върховния принц.

— Адолин — рече той, — донеси ми вино.

— Татко? О. Е, добре тогава.

И се оттегли. В името на очите на Аш, хубав беше. Шалан се обърна към Далинар, който, хмм, не беше хубав. Вярно, открояваше се, обаче носът му беше счупен по някое време, а и самото му лице не беше извадило голям късмет. И драскотините не го правеха по-красив.

Всъщност, беше си направо заплашителен.

— Ще разбера повече за Вас — тихо подзе Далинар. — Какво точно е положението на Вашето семейство и защо нямате търпение да се обвържете със сина ми.

— Семейството ми бедства — отговори Шалан. Струваше ѝ се, че с този мъж е най-добре да бъде честна. — Баща ми е мъртъв, но хората, на които дължим пари, още не знаят. Не съм се замисляла за обвързване с Адолин, докато Ясна не го предложи. Ала ако получа възможността, ще я грабна с готовност. Ако се омъжа във Вашия дом, моето семейство ще получи закрила.

Все още не знаеше какво да прави с Превръщателя, който братята ѝ трябваше да върнат. Едно по едно.

Далинар изръмжа. Не очакваше тя да е толкова пряма.

— Значи не можете да предложите нищо.

— От нещата, които Ясна ми е казвала за Вашите възгледи, не останах с впечатлението, че паричните или политическите изгоди, които бих могла да Ви предложа, са от първостепенно значение за Вас. Ако целяхте подобен съюз, отдавна да сте оженили принц Адолин. — Шалан сама потръпна от откровеността си. — При цялото ми уважение, господарю.

— Не се докачам. Харесва ми хората да са прями. Това, че просто искам синът ми да има думата, не означава, че съм против една изгодна женитба. За жена от незначителна чуждестранна фамилия, която признава, че семейството ѝ е в отчаяно положение и не носи нищо в този брак?

— Не казах, че не мога да предложа нищо. Сиятелни господарю, колко повереници е имала Ясна Колин през последните десет години?

— Нито една, доколкото ми е известно — призна Далинар.

— А известно ли Ви е на колко е отказала?

— Имам някаква представа.

— А мен взе. Възможно ли е това да не е доказателство какво предлагам?

Далинар кимна бавно.

— Засега ще запазим условния годеж. Причината, поради която поначало се съгласих, си остава — искам Адолин да бъде недостъпен за онези, които биха го използвали с политическа цел. Ако някак можете да убедите мен, Сиятелната Навани, и — разбира се — самия младеж, можем да го превърнем в официален годеж. Междувременно, ще Ви дам служба сред по-дребните ми чиновници. Можете да се докажете там.

Макар и щедро, това предложение беше като въже, което се омотава около нея. Издръжката на подобен дребен пост щеше да ѝ стига да преживява, но не беше нещо, с което човек може да се похвали. Пък и несъмнено Далинар щеше да я държи под око. Погледът му беше плашещо проницателен. Шалан нямаше и да мръдне, без да му докладват за това.