Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Това той щеше да помни винаги.
Зад него Блей все още дишаше тежко, топлина се отделяше от него, телата им все още бяха в едно.
И на Куин му се прииска да се възползва от тази тишина: все така кротко – сякаш може би не искаше да се движи бързо, за да не забележи мъжът – той обхвана ръката на Блей със своята… и после постави своята върху тази на приятеля си.
Затвори очи и се замоли това да не е проблем. Да останат така просто за още малко.
По дяволите, внезапният страх, който почувства, не беше нищо повече от кратко мъчение и го накара да се замисли за същността на смелостта.
Точно колко малко имаше от нея, когато станеше дума за Блей. От нищото си спомни как казваше на мъжа, че се вижда с жена в продължителна връзка. Че това беше причината, поради която не можеше да приеме това, което му предлагаше Блей. В онзи момент мислеше наистина всяка дума, но не беше вярвал дълго в това убеждение.
Тогава си беше същински страхливец, нали…
- Боже, чувствам се отворен, - прошепна той.
- Какво? – дочу той сънливия отговор.
- Чувствам се… - гол.
Дали Блей щеше да се отдръпне точно сега? Щеше да се счупи на парченца, които никога нямаше да могат отново да си паснат.
Блей подсмъркна и изви ръката си, придърпа Куин по-близо, не го отблъсна.
- Студено ли ти е? Трепериш.
- Стопли ме?
Чу се шумолене и после върху им се метна едно одеяло. И после светлините изгаснаха.
Докато Блей си поемаше дълбоко въздух и се чувстваше спокоен за момента, Куин затвори очи… и се осмели да вплете пръсти в тези на приятеля си, с което ръцете им бяха една в друга.
- Добре ли си? – попита Блей приглушено. В главата му сякаш беше само автопилотът, но все пак го беше грижа.
- Да. Просто ми е студено.
Куин отвори очи в тъмнината. Единственото, което можеше да види, бе линията светлина, която идваше изпод вратата. Докато Блей се унасяше, дишането ставаше все по-бавно и спокойно, Куин гледаше напред, въпреки че не виждаше нищо пред себе си.
Смелост.
Мислеше, че има всичко, от което се нуждае – че начинът, по който беше израснал, го бе направил по-здрав и силен от всеки друг. Че начинът, по който си вършеше работата, влизаше в горящи сгради или скачаше върху капитанското място на неуправляем самолет, го доказваха. Че начинът, по който живееше живота си най-вече сам, означаваше, че е силен. Означаваше, че е в безопасност.
Истинската мярка за смелостта все още го очакваше обаче.
След прекалено много години най-после бе казал на Блей, че съжалява. И после след прекалено много драма най-после му бе казал, че е благодарен.
Но да пристъпи още по-напред и да бъде искрен за това, че беше влюбен? Дори след като Блей беше с друг?
Това беше истинското раздвоение.
И дявол да го вземе, щеше да го направи.
Не да ги раздели – не, не това. И не да бъде в тежест на Блей.
В този случай, както излизаше, отплатата всъщност беше дар.
Нещо, което беше направено без очаквания или уговорки. Беше скок без парашут, вяра на сляпо, падането без да знаеш дали има нещо, което да те хване.
Блей бе направил това не веднъж, а няколко пъти – и да, разбира се, Куин искаше да се върне във всеки един от тези моменти на уязвимост и да набие тогавашното си аз толкова здраво, че главата му да се проясни и да познае възможността, когато я види.
За съжаление, възможността не бягаше натам.
Беше време да си възвърне смелостта… и по всяка вероятност да понесе болката, която щеше да дойде, когато му откажат по по-любезен начин, отколкото бе необходимо.
Насили очите си да се затворят, приближи пръстите на Блей до устните си и ги целуна. После се предаде на съня, остави се да заспи, знаейки, че поне през следващите няколко часа беше в сигурните ръце на своя единствен любим.
Глава 68
На следващата вечер, докато се смрачаваше, Асейл седеше гол на бюрото си, очите му се взираха в компютъра пред него. Екранът беше разделен на четири, които бележеха север, юг, изток и запад, и от време на време той превключваше камерите, играеше си с фокуса и посоката им. Или може би превключваше на други камери из къщата. Или се връщаше на онези, които вече беше гледал.