Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Когато мисис Нъпкинс изсуши своите сълзи, мис Нъпкинс също изсуши своите, а мистър Нъпкинс бе много доволен, че въпросът ще се уреди тъй, както предлагаше мисис Нъпкинс. И тъй, мистър Пикуик и неговите приятели, след като измиха всички следи от недавнашното си стълкновение, бидоха поканени при дамите, а скоро след това и да вечерят; що се отнася до мистър Уелър (в когото магистратът благодарение на присъщата си прозорливост бе открил в изтеклия половин час най-прекрасния млад човек на света), той бе поверен на грижите и покровителството на мистър Мъзл, комуто бе заръчано да го заведе на долния етаж и да се отнася към него с особено внимание.
— Как сте, сър? — рече мистър Мъзл, докато го водеше надолу по стълбището към кухнята.
— К’во да кажа: не е настъпила голяма промяна в здравето ми от преди малко, когато ви видях да се перчите зад стола на началството ви в съдебната стая — отвърна Сам.
— Извинете, моля, дето не ви обърнах голямо внимание тогава — рече мистър Мъзл, — но, видите ли, господарят не ни беше запознал още. Божичко, колко много му харесахте, мистър Уелър; наистина много!
— О — рече Сам, — той е много мил човек!
— Нали? — отвърна мистър Мъзл.
— Толкоз е духовит! — рече Сам.
— И тъй умее да говори — добави мистър Мъзл. — Как му текат мислите, нали?
— Чудесно — отвърна Сам, — изливат се тъй, че се чукат една друга по главата, та чак се смайват взаимно; едва се разбира к’во иска да каже, нали?
— Туй е голямото предимство на неговия начин да говори — продължи мистър Мъзл. — Внимавайте на последното стъпало, мистър Уелър. Бихте ли желали да си измиете ръцете, сър, преди да отидем при дамите? Ето тук има мивка с кана вода, а зад вратата ще намерите чист пешкир за обща употреба.
— А! Трябва май да се поизплакна — отвърна мистър Уелър, като натърка добре пешкира с жълтия сапун и заизтрива лицето си, докато то блесна. — Колко са дамите?
— Само две в нашата кухня — отговори мистър Мъзл. — Готвачка и горнична. Имаме момче за черната работа, също и едно момиче, но те се хранят в пералнята.
— О, значи, в пералнята се хранят, а? — забеляза мистър Уелър.
— Да — отвърна мистър Мъзл. — В началото ги взехме при нас на нашата маса, ама не можахме да издържим. Момичето има ужасно просташки маниери, пък и момчето — тъй сумти, когато яде, че не можахме да ги търпим повече при нас на масата.
— Същински млад морж! — рече мистър Уелър.
— О, ужасно нещо — продължи мистър Мъзл, — туй е най-лошото, кат работиш в провинцията, мистър Уелър, младите са винаги ей такива диви. Насам, сър, ако обичате; насам.
Мистър Мъзл тръгна най-учтиво пред мистър Уелър и го заведе в кухнята.
— Мери — обърна се мистър Мъзл към хубавата прислужничка, — това е мистър Уелър: джентълмен, дето господарят праща долу да го посрещнем колкото може най-добре.
— И господарят ви си знае работата и ме праща точно дето трябва — рече мистър Уелър, хвърляйки възхитен поглед към Мери. — Ако аз бях господар на таз къща, щях винаги да се чувствувам най-добре там, дет е Мери.
— Боже, мистър Уелър — рече поруменяла Мери.
— Ехе, гледай ти! — възкликна готвачката.
— И таз хубава, забравих готвачката — рече мистър Мъзл. — Мистър Уелър, позволете да ви представя.
— Приятно ми е, госпожо — рече мистър Уелър. — Радвам се наистина, че се запознавам с вас и дано познанството ни трае по-дълго, както казал някакъв джентълмен на една банкнота от пет лири.
След като тази церемония на представяне завърши, готвачката и Мери се оттеглиха в задната кухня, където се кискаха десетина минути; после се върнаха целите засмени и поруменели и седнаха да вечерят.
Общителният нрав на мистър Уелър и дарованието му да води разговор имаха такова неудържимо въздействие върху новите му познати, че скоро след като седнаха на масата, те станаха близки приятели и той им разказа най-подробно за прегрешенията на Джоб Тротър.
— Още от началото не мога да го търпя този Джоб — рече Мери.