Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Гаетан наблюдаваше глуповатата усмивка, която играеше на устните на майка му, и за него бе пределно ясно за какво си мисли. За последната си среща в сайта за запознанства в интернет. Това чудо бе истинска напаст, развъдник на тъпаци! А може би майка му притежаваше невероятна дарба да се влюбва в нищожества. Последният се казваше Жан-Шарл. Когато го видя на снимка, с бисерно бели зъби, с добродушно изражение и усмихнати сини очи, се поуспокои. Най-после бе попаднала на свестен мъж. Тя отчаяно се нуждаеше от свестен мъж, който да я обича и да се грижи за нея. Не бе родена да живее сама.
Мъжът искаше да го наричат Карлито. Смяташе го за много по-шик от Жан-Шарл. Прав беше — Карлито звучеше по-добре! Майка му се бе запознала с него преди три месеца и той вече три пъти им гостува. Идваше от Южна Франция. Гаетан се разочарова и би отбой в мига, в който зърна виолетовата му тениска, на която пишеше: „Не съм гинеколог, но ако искате, мога да хвърля едно око“. Пристигаше, настаняваше се вкъщи с лаптопа и видеоигрите си и си тръгваше така, както се бе появил — без предупреждение. Когато го търсеше, майка му попадаше на телефонен секретар. Когато една вечер ги покани на суши ресторант, кредитната му карта се оказа на червено! Ни съ бизпокойти, шъ съ оправя! Твърдеше, че имал приятелчета в Южна Франция, които му намирали някаква сезонна работа покрай туристите, а там сезонът се открива още през април… Само дето сезонът отдавна беше открит, а нито един от „най-добрите му приятели от детинство“ не му се бе обадил все още.
За великденската ваканция ги покани на гости. Всички отидоха с изключение на Шарл-Анри, който не можеше да понася Жан-Шарл, буквално целият настръхваше, когато оня се мотаеше наоколо. Беше им казал, че живее в затворен жилищен комплекс с басейн в Кан. Оказа се мижав блок с множество входове, повреден асансьор, разбит басейн, много далече от центъра на града. Говореше с ужасен акцент и мама твърдеше, че не бил виновен, всички тук говорели така. Не ми харесват акцентът му, очилата му от „Прада“, дори не са истински, а менте някакво. И к’во от т’ва? Ни ми дреме, чи са менте. К’ва й разликата с истянскити! Важното й, чи пиши „Прада“!
Любимият му израз беше: „От к’ъв зор?“.
— Искаш ли да се поразходим? — го питаше мама.
— От къв зор?
— Да идем да поплуваме?
— От къв зор?
Най-страшното беше, когато шофираше. Ако не ревеше: майната ти, къде си тръгнал с тая таратайка, задминаваше колите, викайки, чупката, дърто, айде обратно на гробищата! Най-обичаше да разказва как приятелите му го завели да гледа киноартистите по червения килим на фестивала. Лично бил видял Жамел Дебуз! Или пък ни надуваше главите с имена като Марион Котияр, Ричард Гиър, Шварценегер. Най-смешното беше, когато се движеха с колата из града и той им четеше имената на улиците: т’ва тук и буливард „Забраих му имито“, т’ва частният плаж на грандхотел… За една бройка да започне да ни обяснява какво представлява веригата „Интермарше“. Затова, когато мама заявява, че й е тъжно, че сме се прибрали от Кан, и че й се иска пак да отиде, аз си казвам наум, от к’ъв зор?
Ами този семеен съвет, и той от к’ъв зор? Мама ще опере пешкира и с това няма да се оправят нещата. Понякога си мисля, че го разбирам татко… Когато бяхме заедно, нещата вървяха. Всичко беше под контрол, по конец, нищо че не беше весело всеки ден. Писнало ми е, ама жестоко ми е писнало. Искам само да съм един нормален младеж в едно нормално семейство.
Всички седяха край масата с изключение на бабата, която стоеше права. За да ни държи в подчинение, помисли си Гаетан, изнервен. Тя почука по масата и отвори огъня, заявявайки, че нещата не могат да продължават повече по този начин. Ще се преместят да живеят в голямата семейна къща, тя ще поеме съдбините им в свои ръце и ще възстанови реда.
— Досега си мълчах, но последните номера на Домисий ме подтикват към действие. Не желая да се опетни семейното име и въпреки че вече е късно, съм решена твърдо да сложа край на разпуснатото поведение, което цари в този дом.
Прокара пръст по масата и показа полепналите мазнина и мръсотия.
— Изабел, ти не си способна да поддържаш домакинството и да възпитаваш децата си. Аз се наемам да ви науча на дисциплина, добро държание и изисканост. Задачата няма да е лесна, но независимо от напредналата възраст и разклатеното ми здраве, ще понеса този кръст. За ваше добро. Не искам да се превърнете в подлеци, развратници, в измета на обществото.
Шарл-Анри слушаше с очевидно одобрение.