Империя на бури

Ансел подсвирна силно и от най-близкия кораб се чу тропот на копита и цвилене.

След миг от конюшнята излезе астерионски кон.

Животно, същинско въплъщение на бурите.

Роуан не си спомняше кога за последно беше виждал Елин да сияе от искрено щастие.

– Касида – пророни тя.

– Знаете ли – продължи Ансел, – доста обичам да плячкосвам. А войските на Мелисанде бяха в толкова намален състав заради Морат, че кралицата нямаше друг избор, освен да си кротува. Макар че се поядоса, като взех коня... и още повече, като я изведох от собствената й тъмница, за да й покажа, че флагът на Терасен се развява заедно с моя вълк над собствения й дворец.

– Какво? – изстреля Едион.

Елин и Ансел се извърнаха към него с вирнати вежди. Дориан пристъпи смаяно напред, а кралицата на Пустошта му хвърли поглед, който казваше, че би искала да плячкоса и него.

Ансел обгърна корабите около тях с широк размах на ръката си.

– Флотът на Мелисанде вече е наш. Столицата му също. – Тя посочи с брадичка към Елин. – Пак заповядай.

Манон Черноклюна избухна в смях.

***

Едион не знаеше на кого да се ядосва повече: на Елин, задето не му беше казала за Ансел от Брайърклиф и проклетата армия, на която тихомълком беше наредила да плячкоса Мелисанде и да плени флота му, или на себе си, задето не й се беше доверил. Задето я беше попитал къде са съюзниците им и й беше отправил укори в миговете преди атаката на илкените. А тя просто ги беше преглътнала.

Докато спътниците му, струпани на главната палуба, все още осмисляха думите на Ансел, братовчедка му рече тихо:

– Мелисанде щеше да помогне на Морат в разцепването на Севера и Юга. Не превзех столицата им за слава и територии, а защото няма да позволя на нищо да попречи на победата ни над Морат. Сега Мелисанде ще проумее каква е цената на съюза с Ераван.

Едион опита да потисне яда си. Та той беше неин генерал принц. Роуан – неин консорт, или нещо подобно. А Елин не им беше разкрила плановете си. Дори не му беше хрумнало да възприема Пустошта като възможен съюзник. Навярно именно затова му го беше спестила. Защото щеше да й каже, че е загубена кауза.

Той се обърна към Ансел.

– От Мелисанде по всяка вероятност са изпратили вест до Морат. Собствената им армия несъмнено вече препуска обратно към столицата. Преведи хората си обратно през Белия зъб. Ние ще ръководим армадата оттук.

Ансел надзърна към Елин, която кимна в знак на съгласие. Кралицата на Пустошта го попита:

– А после да поемем на север към Терасен и да минем през някой от проходите на Анаскаул?

Едион кимна утвърдително, обмисляйки вече къде може да разположи войниците й, както и на кого от Гибелния легион да повери командването им. Но без да е виждал хората й в действие... Той се отправи към стълбите за квартердека, без да чака разрешение.

Елин обаче се покашля и той спря.

– Преди Ансел да замине утре сутрин, говорете къде да разположи армията си, след като отново я събере на едно място.