Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Момиченцето кимна, зяпнало от тревога, а пръстчетата й се напрягаха да достигнат сребърната чашка, превърнала се изведнъж в безценна награда. Замира я поднесе към устните на момиченцето и то я пресуши жадно.
— Много добре. — Дракаша целуна дъщеря си по челото. — Много, много добре. Сега ще те сваля долу, за да поспите с Паоло. — Тя пъхна празната сребърна чашка в джоба на връхната си дреха, гушна Косета и кимна на Джийн. — Благодаря ти, Валора. Палубата е твоя, Дел. Само за няколко минути.
— Тя много мрази това — отбеляза тихо Езри, щом Дракаша изчезна надолу по стълбището.
— Да храни Кос вечер ли?
— Това е маково мляко. Тя ги приспива и двамата… за преминаването по Прохода приемна. Не иска да са будни за нищо на света, докато плаваме през него.
— Но какво, по дяволите, ще…
— Трудно е да се обясни — отвърна Езри. — По-лесно е просто да приключим с това. Но ти ще се оправиш, знам го със сигурност. — Тя прокара длан нагоре-надолу по гърба му. — Та ти изтърпяваш и мен в най-гадните ми настроения.
— А… — възкликна Джийн. — Но когато една жена притежава сърцето ти, тя не изпада в гадни настроения. Само в интересни… и още по-интересни.
— Там, където съм родена, противните ласкатели ги провесват да съхнат в железни клетки.
— Разбирам защо си избягала. Ти вдъхновяваш такива ласкателства, че всеки мъж, разговарял с теб по-продължително, би бил провесен след това.
— Ти преминаваш всякакви граници на противността!
— Трябва да правя нещо, за да не мисля за предстоящото.
— Онова, което правихме долу, не ти ли стигна?
— Е, предполагам, че винаги можем да слезем пак там и да…
— Уви, но най-голямата кучка на тоя кораб не е Дракаша, нито дори аз, а дългът. — Езри го целуна по бузата. — Щом искаш да се занимаваш с нещо, можеш да се заемеш с подготовката за преминаването. Върви при предния шкаф за фенери и ми донеси алхимични светлини.
— Колко?
— Всичките — отвърна тя. — До последната, която намериш.
4
Десетият вечерен час. Нощта обгръщаше Островите на призрачните ветрове като наметало и „Отровната орхидея“ навлезе под марсели в Прохода приемна, грейнала в бели и кехлибарени светлини. Сто алхимични фенера бяха разтърсени и пробудени за живот и разположени по целия корпус на кораба — някои на въжетата, но повечето — под парапета, и те запалваха фалшиви танцуващи пламъчета по тъмната вода долу.
— Дълбочина шест! — провикна се един от двамата моряци, които Дракаша бе сложила от двете страни на борда да хвърлят въжета, за да определят колко вода отделя корпуса на кораба от дъното на океана. Шест клафтера; трийсет и шест стъпки. „Орхидеята“ можеше да се промъква през далеч по-плитки проливи.
Обикновено мереха дълбочината само от време на време и един моряк беше достатъчен. Сега двамината — от най-старите и най-опитни членове на екипажа, непрекъснато замерваха и съобщаваха резултатите. Нещо повече, всеки от тях бе наблюдаван от по неколцина… „пазачи“ беше най-уместната дума, която хрумна на Джийн. Моряци в доспехи, въоръжени.
По целия кораб нареждаха да се вземат странни предпазни мерки. Елитът на екипажа, който изчакваше горе да опънат платната, се беше привързал с въжета през кръста и всеки щеше да увисне като махало, ако падне, но поне най-вероятно щяха да оживеят. Гасяха истинските огньове, пушенето беше строго забранено. Децата на Дракаша спяха в каютата си със заключени капаци, а пред вратата към стълбата пазеше стража. Самата Дракаша бе надянала мозаечната си жилетка от елдерглас и сабите й чакаха в готовност в ножниците.
— Четвърт по-малко от шест! — провикна се замерващият моряк.
— Вдига се мъгла — обади се Джийн. Двамата с Локи стояха на десния парапет на квартердека. Наблизо Дракаша крачеше по палубата, Мумчанс държеше руля, а Делмастро стоеше до компасната будка с малка стойка, на която бяха наредени точни стъкла за измерване на времето.
— Така се започва — рече Мумчанс.
„Орхидеята“ навлизаше в канал, широк една миля, между скали, които се издигаха до средата на мачтите сред тъмна джунгла, която се надигаше и се сливаше с тъмата. Смътно се чуваха звуците на спотайващите се в джунглата същества — стържене, трясъци, шумолене. Дъгите от фенери на кораба осветяваха водата на петдесет-шейсет стъпки наоколо, а по краищата на този сияен кръг Джийн виждаше как над водата започват да се вият струи от сива мъгла.
— Пет и половина! — разнесе се викът на замервана отдясно.