Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Знаеш какво искам да кажа.
Роуан се позамисли.
- Не. Дори светът да свършеше заради това, нямаше да го понеса.
А стигнеше ли се до Ключалката, вероятно щеше да се изправи пред същото решение.
Той погали с пръсти свещените белези по шията ѝ.
- Казах ти, че любовта е слабост. Щеше да е далеч по-лесно, ако всички се мразехме.
Елин изсумтя.
- След няколкоседмичен планински преход с армията може да не сме толкова приятелски настроени съюзници.
Той я целуна по главата.
- Боговете да са ни на помощ!
Ала думите му, неволно използваният израз я подтикна да се отдръпне от него, отправяйки свъсен взор към лагера.
- Какво има? - попита Роуан.
- Искам да видя книгите със Знаци на Уирда, които Каол и Ирен са донесли.
***
- Какво пише тук? - обърна се Елин към Борте, сочейки с пръст един ръкописен ред на халха, езика на Южния континент.
Седнала до нея на бюрото във военната шатра на принц Сартак, рукинката проточи врат да прочете бележката, надраскана до дълга колона от Знаци на Уирда.
- Подходящо заклинание за растеж на билките в градината.
Роуан изсумтя от отсрещния край на бюрото. И пред него имаше отворена книга, но я четеше далеч по-бавно, отколкото Елин своята.
Повечето книги бяха изписани изцяло със Знаци на Уирда, ала именно бележките в празните полета я бяха накарали да извика младата рукинка. Борте, крайно отегчена от работата с Ирен, веднага се вкопчи във възможността да им помогне, предавайки поста при Валгите на начупения си годеник.
В рамките на двата часа ровене из колекцията, която Каол и Ирен бяха донесли от тайната библиотека на Хафиза на върха на Tope, не изскачаше нищо полезно.
Елин въздъхна към платнения таван на просторната шатра. Радваше се, че Сартак е пренесъл сандъците с книги, вместо да ги зареже в армадата им, но... от умора оплетените символи върху пожълтелите страници вече се замъгляваха пред очите ѝ.
Роуан изпъна гръб.
- Това тук отваря нещо - каза и обърна книгата към нея. - Не знам за другите символи, но този означава „отварям“.
Независимо от безкрайните уроци по време на плаването обратно към техния континент, Роуан и останалите не бяха усвоили напълно езика на полузабравените символи. Вреченият ѝ обаче беше запомнил най-много от тях - сякаш се запечатваха в съзнанието му.
Елин прочете внимателно реда знаци. После и втори път.
- Не е онова, което търсим. - Тя подръпна с пръсти долната си устна. - Това е заклинание за отваряне на портал от едно място до друго, но само в нашия свят.
- Същото, което и Майев умее? - намеси се Борте.
Елин сви рамене.
- Да, но това е за пътуване на кратки разстояния. По-скоро като дарбата на Фенрис.
Която вече не използваше, откакто Майев му я бе отнела.
Борте кривна устни.
- Тогава какъв е смисълът?
- Да забавляваш хората по пиршества? - подхвърли Елин, връщайки книгата на Роуан.
Борте се засмя, облегна се назад в стола си и заусуква с пръсти крайчеца на дългата си плитка.
- Наистина ли вярваш, че съществува заклинание за затваряне на Портата на Уирда? - полюбопитства момичето шепнешком и Роуан му стрелна предупредителен поглед.
Борте просто му махна небрежно.
Не. Елена или Бранън щяха да са ѝ казали, ако съществуваше.
Елин прокара ръка по сухата древна страница с размити символи.
- Струва си да потърсим, не смяташ ли?
Роуан продължи със старателното четене и превеждане. Елин не се и съмняваше, че би седял тук с часове. А ако накрая не намереха нищо, щеше да прочете всичко още веднъж, за да е сигурен.
Изход - друг вариант. За нея. И за Дориан. За онзи от двама им, който в крайна сметка платеше цената за изковаването на Ключалката и затварянето на портата. Отчаяна, наивна надежда.
Часовете минаваха и купчините с книги намаляваха. След известно време и Фенрис се присъедини към тях, необичайно сериозен, докато търсеха ли, търсеха... Безуспешно.
Когато преровиха всички книги в сандъка - Борте вече дремеше, а Роуан закрачи нервно из шатрата, - Елин реши да им направи услуга и им нареди да се върнат в крепостта.
Струваше си да опитат, напомняше си. Макар и оловната тежест в стомаха ѝ да говореше друго.
***
Каол се натъкна на баща си там, където го остави - в кабинета му.
- Не можеш да отстъпиш нито акър от земите ни на онези диваци - изсъска му той яростно, когато Каол влезе с количката в стаята и затвори вратата.
Каол скръсти ръце. Нямаше никакво намерение да го успокоява.
- Мога и ще го сторя.
Баща му скочи на крака и опря ръце на бюрото си.
- И си готов да плюеш на съдбите на всички мъже от Аниел, които се биха и измираха, за да опазят земите ни от мръсните им ръце?