Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Ако отстъпването на нищожна площ ще помогне бъдещите поколения мъже и жени от Аниел да не се бият и измират, вярвам, че предците ни биха одобрили.
- Те са зверове, не са достойни дори сами да си бъдат господари.
Каол въздъхна и се отпусна назад в количката си. Цял живот това го чакаше - ето с какво го беше натоварил Дориан. Като дясна ръка на краля трябваше да преговаря с лордове и господари точно като баща си. Ако изобщо оцелееха. Ако самият Дориан оцелееше. Тази мисъл го провокира да отвърне:
- Всички правят жертви в тази война. И мнозина жертват много повече от няколко километра земя. Благодари се, че искаме само толкова от теб.
Баща му се подсмихна злобно.
- А ако аз реша да се пазаря?
Каол врътна очи и понечи да обърне количката си към вратата.
Баща му вдигна лист хартия.
- Не ти ли е интересно какво послание ми е оставил брат ти?
- Не достатъчно, че да отменя съюза - каза Каол и завъртя количката си.
Баща му все пак разгърна писмото и прочете:
- Дано Аниел изгори. И ти с него. - По лицето му се изписа тъничка, омразна усмивка. - Само това ми е написал. Ето какво мисли за родния си град наследникът ми. Ако той не желае да брани Аниел, какво го очаква без теб?
Изпробваше нов подход. Да го разубеди, внушавайки му чувство на вина. Каол отвърна:
- Обзалагам се, че отношението на Терин към Аниел е тясно свързано с чувствата му към теб.
Възрастният владетел пак седна зад бюрото си.
- Просто искам да знаеш какво очаква Аниел, ако ти не успееш да го защитиш. Готов съм на преговори, момче. - Той се засмя. - Макар и да знам колко умело отстояваш своето.
Каол понесе удара.
- Аз съм богат човек, нищо не можеш да ми предложиш.
- Нищо ли? - Баща му посочи сандъка до прозореца. - А ако е нещо по-ценно от златото?
Когато Каол не отговори, баща му отиде до сандъка, отключи го с ключе от джоба си и надигна тежкия капак. Каол го доближи с количката и надникна вътре.
Писма. Целият сандък бе пълен с писма, на които с красив почерк беше изписано неговото име.
- Тя откри сандъка. Малко преди да получим вести за предстоящото нападение на Морат - поясни баща му с подигравателна, студена усмивка. - Трябваше да ги изгоря, разбира се, но нещо ме накара да ги запазя. Сигурно точно за този момент.
Сандъкът беше пълен с писма. Всичките написани от майка му. За него.
- Откога са - процеди тихо.
- Още от деня, в който си тръгна.
Злобната усмивка не слизаше от лицето на баща му.
Години. Писма отпреди цели години, от майка, за която бе вярвал, че не иска да говори с него, че се бе поддала на волята на баща му.
- Оставил си я да си мисли, че не ѝ отговарям - каза Каол, изненадан от спокойния си глас. - Не си позволил да стигнат до мен и си я оставил да си мисли, че не ѝ отговарям...
Баща му затвори сандъка и го заключи.
- Така излиза.
- Защо?
Единствено това го интересуваше.
Баща му свъси чело.
- Нима очакваше, че ще ти разреша да се измъкнеш безнаказано от отговорността си на наследник, от Аниел?
Каол сграбчи облегалките на количката си, за да не вкопчи ръце в шията на баща си.
- И смяташ, че като ми показваш сандъка с писма сега, ще поискам да се пазаря за него?
Баща му изсумтя.
- Ти си сантиментален човек. Като те гледам със съпругата ти, само се уверявам в това. Допускам, че би ми предложил доста в замяна на писмата.
Каол просто продължи да го наблюдава. Накрая мигна, като че така можеше да укроти бумтежа в главата си, в сърцето си.
Майка му не го беше забравила. Не бе спряла да му пише. Той се поусмихна.
- Задръж си писмата - каза и обърна количката към вратата. - След като те е напуснала, те може да са единственият ти спомен от нея.
И Каол отвори вратата, надниквайки през рамо.
Закован на място, баща му още стоеше до сандъка.
- Не се пазаря с копелета - усмихна се отново Каол, излизайки в коридора. - И определено няма да започна с теб.
***
Каол даде на планинците от Белия зъб малко парче земя в Южен Аниел. Баща му побесня и отказа да признае договорката, но никой не отрази мнението му за огромно развлечение на Елин.
Два дни по-късно скромна група планинци пристигна в западния край на града, близо до зейналата дупка, където някога се бе издигал бентът, и ги поведе.
Брадатите мъже яздеха рунтави планински коне и макар дебелите им кожени дрехи да скриваха по-съществената част от едрите им тела, оръжията им умишлено бяха на показ: брадви, мечове и ножове лъщяха на сивкавата светлина.
Народът на Каин - поне някога отдавна. Елин обаче реши да не го споменава по време на краткото им запознанство. А Каол, естествено, не им призна, че той го е убил.