Кралство на пепелта

Само като ги зърна, Елин преглътна сухо.

Роуан сложи ръка на кръста ѝ, а Фенрис пристъпи по-близо до нея.

Ирен, чиито ръце бяха обгърнати в бяла светлина, спря работата си. Борте стоеше наблизо с меч в ръка.

- Какво е станало? - попита Ирен и сиянието около ръцете ѝ започна да гасне.

Явно бе прекъснала атаката си върху демона в мъжа, защото той се отпусна в леглото, като че беше останал без кости.

Каол се придвижи до нея с количката си, пригодена за неравен терен.

- Елин и приятелите ѝ искат да им направиш показно. Стига да си съгласна.

Ирен отметна назад косата, измъкнала се от плитката ѝ.

- Всъщност нищо не се вижда. Действам на съзнанието му.

- Бориш се директно с валгски демони - каза впечатлено Фенрис.

- Те са противни, страхливи твари. - Ирен скръсти ръце и надникна намръщено към мъжа, прикован към леглото. - Направо са жалки! - Изплю към демона в него.

Мъжът изсъска. Тя само му се усмихна. Демонът изквича едва доловимо.

Елин примигна недоумяващо. Не знаеше дали да се разсмее, или да падне на колене.

- Покажи ми. Покажи ми как го правиш.

Лечителната се подчини. Ръцете ѝ пак засияха и тя ги сложи върху гърдите на мъжа. Той запищя.

Ирен се задъха и сбърчи вежди. Писъците не секнаха няколко минути.

Борте каза:

- Не е особено вълнуващо, когато са оковани, нали?

Сартак я изгледа ядосано. Сякаш вече многократно бяха обсъждали този въпрос.

- Ако предпочиташ, иди да чистиш конюшнята.

Борте подбели очи, но се обърна към Елин и я огледа с искреност, каквато самата Елин не можеше да не оцени.

- Да имаш друга мисия за мен?

Елин се усмихна широко.

- Засега не. Може би скоро ще изскочи нещо.

Борте също ѝ се усмихна.

- Моля те! Моля те, спаси ме от тази тегоба!

Елин надзърна към лечителката, озарена от светлина.

- Този кой е поред за днес?

- Десети - измърмори Борте.

Елин попита Каол:

- А върху колко смогва да работи на ден?

- Най-много петнайсет. Някои демони изцеждат повече енергия, така че през последните дни са по-малко.

Елин се помъчи да си спомни колко обсебени войници бяха останали на бойното поле.

- А след като ги излекува? Какво ги правите тогава?

- Подлагаме ги на разпит - уточни кисело Каол. - Проучваме миналото им, как са ги заловили. На кого служат.

- И им вярвате? - попита Фенрис.

Хасар потупа дръжката на изящния си меч.

- Разпитвачите ни са много опитни в извличането на истината.

Елин се постара да не отдава значение на бунта в стомаха си.

- Значи ги освобождавате - обади се Гавриел за пръв път от минути, - а сетне ги изтезавате?

- Във война сме - рече простичко Хасар. - Оставяме ги живи. Но и не рискуваме с онези, които могат да доведат нова армия зад гърбовете ни.

- Някои от тях доброволно са се били за Ераван - каза тихо Каол. - Приели са пръстена. Когато проникне в съзнанията им, Ирен разбира кои от тях му служат по своя воля. И не спасява онези, които на драго сърце са коленичили пред него. Така че повечето от спасените са или глупаци, или принудително обсебени.