Кралство на пепелта

Ако времето се задържеше благоприятно, планираха да тръгнат на път до два дни. Едва два дни до тежкия преход на север.

Слава на боговете! Макар че точно на тях Роуан нямаше желание да благодари.

Елин спря на каменистия бряг и впери поглед в плоската като огледало повърхност, осеяна с отломки. Постави ръката си върху дръжката на Голдрин и по пръстите ѝ затанцуваха пламъци, които сякаш проникваха дори в червения камък на меча.

- Ще отнеме години да спаси всички, обсебени от Валгите - каза тя.

- Всеки от тези войници си има семейство и приятели, които биха ни умолявали да опитаме.

- Знам.

Хладовитият вятър духаше на север, брулейки лицето ѝ с разпилените ѝ коси.

- Тогава защо идваме тук?

По време на срещата в шатрата беше сбърчила умислено чело.

- Дали Ирен не би мога да излекува Ераван и Майев? Не знам защо ми хрумва чак сега.

- Тялото на Ераван негово ли си е, или откраднато? А това на Майев? - Роуан поклати глава. - Техният случай може да е абсолютно различен.

- Не знам дали бих могла да поискам подобно нещо от Ирен. От Каол. - Елин преглътна. - Идеята дори да я доближа до Ераван и Майев... Не мога.

Роуан също нямаше да намери сили. Колкото и причини да имаше.

- Дали обаче не е грешно да поставяме безопасността на Ирен над спасението на целия свят? - заразсъждава на глас Елин, оглеждайки един от вражеските кинжали, който бе взела от бойното поле. С необичайно изящна изработка и навярно откраднат. - Тя е най-мощното ни оръжие, ако вече не можем да разчитаме на ключовете. Не е ли глупаво, че не смеем да го използваме?

Решението не беше негово. Но все пак можеше да обсъди въпроса с нея.

- Ще си способна ли да се погледнеш в огледалото, ако нещо се случи с Ирен, с нероденото ѝ дете?

- Не. Но поне светът ще оцелее. Чувството ми за вина ще остане на заден план.

- А ако не изискаш Ирен да използва силите си срещу тях и Ераван или Майев ни надвият, тогава какво?

- Тогава ще имаме Ключалката. И мен.

Роуан преглътна. Вече проумяваше защо бе искала да се уедини, да се поразтъпче.

- Ирен е лъч надежда за теб. За нас. С нейна помощ може и да не ти се наложи да изковаваш Ключалката. Нито на теб, нито на Дориан.

- Боговете я искат.

- Боговете да вървят по дяволите!

Елин хвърли кинжала.

- Отвратително е. Наистина е отвратително.

Той преметна ръка през раменете ѝ. Само така можеше да я успокои.

Беше му казала, че иска всичко да приключи. И той щеше да стори всичко по силите си да ѝ помогне.

Елин отпусна глава на гърдите му и двамата мълчаливо насочиха погледи към студеното езеро.

- Ти щеше ли да ми го позволиш, ако аз бях на мястото на Ирен? Ако носех детето ни в утробата си?

В съзнанието му неканен изплува онзи сън - за Елин в напреднала бременност, заобиколена от децата им.

- Аз никога не ти позволявам или забранявам каквото и да било.

Тя махна с ръка.