Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

След толкова изтормозени от страха й дни и нощи втората новина на вестоносеца зарадва Хюрем много повече от новината за победите.

– Господарят е на път! След като флотата стовари войската си на Италианския ботуш, нашият падишах е напуснал Корфу и завъртял кормилото по пътя към дома. А Хайредин паша с останалите галери ще кръстосва още известно време из Бяло море, за да разчисти докрай сметките ни с неверниците. При това положение господарят най-късно до месец ще се завърне в столицата. Мен ме изпрати предварително да съобщя победата. А пашата изпрати и подарък за вас.

– Най-големият подарък за нас са здравето и благополучието на нашия господар! – отвърна Хюрем и дори не попита какъв е подаръкът от пашата.

Значи Мустафа щеше да стои тук още един месец, после щеше да се отърве от него. Завладя я само тази мисъл. „Ще го изтърпиш!“ – си каза. Дори не чу, че вестоносецът тихо допълни:

– Предадох подаръка ви.

Правеше си сметката, че след месец синът на Гюлбахар щеше да си събере партакешите и да си обере крушите така, както беше и дошъл. Единственото нещо, което трябваше да направи, бе да се вкопчи здраво в живота и да бди над него, макар и изправена на нокти. „Внимавай за вероломство, Александра! Водата спи, убиецът – не!“

Едва капитанът си излезе и тя плесна с ръце. Една от изправените на вратата придворни се втурна разтревожена.

Хюрем знаеше кого ще зарадва най-много тази новина. Може би щеше да развесели все тъжната, нещастна в последно време Михримах.

– Къде е дъщеря ни принцесата?

– Както винаги, на мястото си, господарке! – поклони се придворната – Съзерцава морето.