Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Помещението на управляващия Върховен съвет на магистратите на Ли Хенг официално се именуваше Зала на благоразумието и добросъвестната управа. Хората го наричаха Двореца на мръщенето и пелтеченето. Твърде предвидимо залата имитираше града във вид на кръгла стая, в която издигната галерия гледаше към разположен в средата под. Непрекъсната маса от розов мрамор обхождаше горната галерия, където магистратите заседаваха над просителите долу.

Фурията — тялото й бе стегнато превързано под доспехите — заемаше въпросния под заедно със Сторо, Копринения, Лис, Рел и капитан Гуджран. Скърцаше със зъби и само това можеше да стори, за да се удържа и да не избяга незабавно от това безсмислено заседание. Сторо обаче помоли за помощта й и тя присъстваше въпреки належащата нужда от питие. Също тъй за пръв път след пристъпа виждаше Копринения — напоследък магът все бе зает или отсъстваше. Все още имаше да му задава много недвусмислени въпроси във връзка с Ал, градския маг.

Магистратите безделничеха и пререждаха книжата си, всъщност го вършеха прислужниците им, седнали зад тях като секретари. Фурията забеляза, че много очи гледаха не Сторо, а Рел, жилавия дженабакъзки юноша, застанал с наведена глава — дългата мазна коса закриваше лицето му. Носеха се слухове за извършеното от него на Северната порта на Вътрешния кръг. Фурията не бе изненадана — беше го виждала в действие достатъчно пъти, за да не се изненадва от нищо, касаещо невероятното му майсторство с меча.

Магистратът Ерлан почука с края на палката си по масата и се прокашля.

— Почитаеми магистрати, граждани, молители. Събрали сме се тук, за да обсъдим тежките действия, произтичащи от скорошните злощастия, докарани върху този град от сегашното му военно ръководство.

Зад Ерлан неговият слуга Джамаер непохватно дращеше върху закрепен на коленете си лист пергамент. Магистратът насочи палката си към Сторо.

— Сержант Сторо Маташ, временно произведен в Юмрук, имате ли да произнесете нещо в своя защита сега?

Сторо отпусна ръце иззад гърба си. Широкото му лице беше невъзмутимо.

— Нищо.

— Нищо?

— Нищо.

Високо над тях магистратите си размениха притеснени погледи. Ерлан размаха палката си, все едно почистваше масата.

— Много добре, командир. Не ни оставяте друг избор, освен да следваме тежкия път, избран от този съд — той посочи с палката си. — Вие, Юмрук, сте разжалван от всички чинове, отстранен сте и сте поставен под стража за престъпна небрежност.