Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Пламналият поглед на Лис се стрелна към Копринения.
— Как смееш отново да повикаш този човек — тая твар — в града.
— Нуждаем се от съюзници, Лис.
Дебелата ръка рязко се насочи натам.
— Този Път е мерзост!
Тримата се ухилиха като един, макар усмивките им да не бяха еднакви. Лявата страна на лицето на оня, за когото Фурията помнеше, че се назова Ал, висеше като мъртва, а дясната половина на другия бе отпусната по огледален начин. Третият явно въобще не страдаше от подобен недъг. Докато ги разглеждаше по-внимателно, Фурията забеляза много повече разлики — косата на единия бе късо подстригана, а при другия висеше дълга и рошава. Всеки имаше и различни рани — белег на лицето при един, осакатена, зле наместена ръка при друг.
— И на нас ни е приятно… — поде мъжът в леки войнишки кожени доспехи.
— … да те видим… — продължи Ал, облечен в мръсните си протъркани одежди.
— … Лис — завърши третият, надянал обърнато наопаки и препасано на кръста му овче кожухче.
— Обяснение, Копринен — настоя Фурията посред тишината, последвала странната, изкривена реч на тримата Ал. Шест блестящи черни очи се обърнаха към нея и тя усети силата на този поглед, сякаш точно пред лицето й бе поставен нажежен до червено железен лист.
— По-сетне — отвърна той, тежестта на погледите на тримата се премести от Фурията и й позволи да вдиша.
Лис очевидно имаше да казва още, но Сторо се изправи, изпусна дълга въздишка, обърна се и изгледа всички. Усмихна се на някаква внезапно изникнала забавна мисъл и потърка брадичката си с палец.
— Ерлан бе по-близо до истината, отколкото си го представяше. Събрали сме се тук, за да обсъдим много важни действия.
Копринения клатеше глава, а рядката му руса коса се тресеше.
— Не — мълвеше той едва-едва с приглушен глас. — Не го прави.
Лис направи крачка към Сторо, очите й се бяха свили до цепнатини, а тримата бяха забравени.
— Да правиш какво?
— Превъзхождат ни много по численост, Лис. Трябва да намалим неравенството. Има средство да направим точно това. Тук, в града.
Сетската шаманка, която твърдеше, че е прероденият Съсъд на Бая-Гул, покровителката на всички сетски прорицателки, остана неподвижна за миг. После на Фурията се стори, че сплъстените мазни фитили на косата й се изправят, а зачервените от изтощение очи се разшириха от ужас.
— Значи — каза тя и кимна в знак, че е разбрала — така ще се изпълнят последните му думи: „Тия, що ме ненавиждат най-много, ще ме освободят.“
— Кой… — започна Фурията.
— А преградите? — настоя Лис.
— Всички ние, взети заедно, имаме възможност — отговори Копринения и се обгърна с ръце.
Лис изпръхтя презрително.
— Ние? Прегради, издигнати от Тайсхрен, самия император и още боговете знаят колцина кадрови магове?
— Ние смятаме…
— … че можем…
— … да се справим.
Една дебела ръка изскокна и се насочи към тримата:
— Не се бъркайте в това.
Лис се обърна към Сторо.
— Моля те, помисли за всичкия живот, който ще бъде погубен. За кръвопролитието.
— Точно това е, Лис. Съжалявам, но той ще ги разкъса на парчета, а ние искаме това.
Старицата поклати глава.
— А след като всичко свърши, Сторо? Целият този живот, унищожен за векове напред? Той какво?
Сторо сведе очи.
— Ще се занимаваме с него тогава — при положение, че някой от нас остане жив.
На Фурията й дойде до гуша.
— За какво говорите вие двамата? — кресна тя. — Какво става, капитане?
Известно време тримата се гледаха смълчано. После Копринения се обърна към нея.
— Човекът чакал е все още жив, Фурия — каза той. Продължаваше да обгръща тялото си с ръце. — Бил е затворен под града. Вероятно още едно от скритите оръжия, които Келанвед явно е обичал да заделя настрана за извънредни случаи.