Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:

Нoвa, eпичнa глaвa oт бурнaтa иcтoрия нa Мaлaзaнcкaтa импeрия. Зaвръщaнeтo нa Пурпурнaтa гвaрдия нe мoжe дa дoйдe в пo-лoш мoмeнт зa eднa импeрия, изтoщeнa oт вoйни и oтcлaбeнa oт прeдaтeлcтвa и cъпeрничecтвo. В кипящия кoтeл нa Кюoн Тaли — cърцeтo нa Мaлaзaнcкaтa импeрия — тe зaпoчвaт cвoя мaрш и c тяxнoтo зaвръщaнe ce възрaждa и cпoмeнът зa тexния oбeт: нeмрящa cъпрoтивa cрeщу Импeриятa. Чacти oт eлитa нa Гвaрдиятa, Oбeтницитe, ca ce нacoчили към мнoгo пo-гoлямa влacт, дoкaтo в cъщoтo врeмe пo-дрeвни cъщecтвa ce нaдигaт, cтрeмeйки ce към cвoи, миcтeриoзни цeли. A кaквo дa кaжeм зa мaйcтoрa нa мeчa, нaрeчeн Пътникa, кoйтo, зaeднo c другaря cи Eрeкo, ce oтпрaвя към cблъcък, oт кoйтo никoй нe ce e върнaл дoceгa? Дoкaтo Гвaрдиятa ce пoдгoтвя зa вoйнa, гeнeрaлитe и мaгoвeтe нa импeрaтрицa Лacийн cтaвaт вce пo-нeтърпeливи зaрaди cлучвaщoтo ce, кoeтo тe oтдaвaт нa лoшoтo упрaвлeниe нa Импeриятa. Дaли Лacийн губи влacттa cи, или e нaдxитрилa вcички? Възмoжнo ли e тя дa изпoлзвa въcтaниятa, зa дa извaди oт укритиятa им и нaй-ceтнe дa унищoжи пocлeднитe дocaдни oцeлeли oт днитe нa Кeлaнвeд, нeйният прocлaвeн прeдшecтвeник?
1 ... 201 202 203 204 205 206 207 208 209 ... 388
Перейти на страницу:

Пламналият поглед на Лис се стрелна към Копринения.

— Как смееш отново да повикаш този човек — тая твар — в града.

— Нуждаем се от съюзници, Лис.

Дебелата ръка рязко се насочи натам.

— Този Път е мерзост!

Тримата се ухилиха като един, макар усмивките им да не бяха еднакви. Лявата страна на лицето на оня, за когото Фурията помнеше, че се назова Ал, висеше като мъртва, а дясната половина на другия бе отпусната по огледален начин. Третият явно въобще не страдаше от подобен недъг. Докато ги разглеждаше по-внимателно, Фурията забеляза много повече разлики — косата на единия бе късо подстригана, а при другия висеше дълга и рошава. Всеки имаше и различни рани — белег на лицето при един, осакатена, зле наместена ръка при друг.

— И на нас ни е приятно… — поде мъжът в леки войнишки кожени доспехи.

— … да те видим… — продължи Ал, облечен в мръсните си протъркани одежди.

— … Лис — завърши третият, надянал обърнато наопаки и препасано на кръста му овче кожухче.

— Обяснение, Копринен — настоя Фурията посред тишината, последвала странната, изкривена реч на тримата Ал. Шест блестящи черни очи се обърнаха към нея и тя усети силата на този поглед, сякаш точно пред лицето й бе поставен нажежен до червено железен лист.

— По-сетне — отвърна той, тежестта на погледите на тримата се премести от Фурията и й позволи да вдиша.

Лис очевидно имаше да казва още, но Сторо се изправи, изпусна дълга въздишка, обърна се и изгледа всички. Усмихна се на някаква внезапно изникнала забавна мисъл и потърка брадичката си с палец.

— Ерлан бе по-близо до истината, отколкото си го представяше. Събрали сме се тук, за да обсъдим много важни действия.

Копринения клатеше глава, а рядката му руса коса се тресеше.

— Не — мълвеше той едва-едва с приглушен глас. — Не го прави.

Лис направи крачка към Сторо, очите й се бяха свили до цепнатини, а тримата бяха забравени.

— Да правиш какво?

— Превъзхождат ни много по численост, Лис. Трябва да намалим неравенството. Има средство да направим точно това. Тук, в града.

Сетската шаманка, която твърдеше, че е прероденият Съсъд на Бая-Гул, покровителката на всички сетски прорицателки, остана неподвижна за миг. После на Фурията се стори, че сплъстените мазни фитили на косата й се изправят, а зачервените от изтощение очи се разшириха от ужас.

— Значи — каза тя и кимна в знак, че е разбрала — така ще се изпълнят последните му думи: „Тия, що ме ненавиждат най-много, ще ме освободят.“

— Кой… — започна Фурията.

— А преградите? — настоя Лис.

— Всички ние, взети заедно, имаме възможност — отговори Копринения и се обгърна с ръце.

Лис изпръхтя презрително.

— Ние? Прегради, издигнати от Тайсхрен, самия император и още боговете знаят колцина кадрови магове?

— Ние смятаме…

— … че можем…

— … да се справим.

Една дебела ръка изскокна и се насочи към тримата:

— Не се бъркайте в това.

Лис се обърна към Сторо.

— Моля те, помисли за всичкия живот, който ще бъде погубен. За кръвопролитието.

— Точно това е, Лис. Съжалявам, но той ще ги разкъса на парчета, а ние искаме това.

Старицата поклати глава.

— А след като всичко свърши, Сторо? Целият този живот, унищожен за векове напред? Той какво?

Сторо сведе очи.

— Ще се занимаваме с него тогава — при положение, че някой от нас остане жив.

На Фурията й дойде до гуша.

— За какво говорите вие двамата? — кресна тя. — Какво става, капитане?

Известно време тримата се гледаха смълчано. После Копринения се обърна към нея.

— Човекът чакал е все още жив, Фурия — каза той. Продължаваше да обгръща тялото си с ръце. — Бил е затворен под града. Вероятно още едно от скритите оръжия, които Келанвед явно е обичал да заделя настрана за извънредни случаи.

1 ... 201 202 203 204 205 206 207 208 209 ... 388
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)