Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Пламъци осветяваха колоната на Пурпурната гвардия, докато изкачваше западния път на излизане от града. Бляскавата вървеше пеш; спря се и обърна поглед към пламтящия Коун, докато сградите се разпадаха до овъглени руини. Покрай нея громоляха каруци, претоварени с укрити и складирани храни; теглеха ги напрегнати и запотени породисти състезателни коне — те подбелваха очи от отношението, на което не бяха навикнали. Премина и редица насила набрани от Коун хора — пиките и копията им стърчаха настрани, а очите на младежите също бяха облещени от отношението, на което също не бяха навикнали. Тя потърка страната си, където Шел ряза надълбоко, за да излекува възпалението от арбалетната стрела — една от най-лошите рани, които бе получавала някога.

На събранието тя се изказа по принцип срещу принудителния набор на войници. Трябваше да признае обаче, че са необходими, за да подсилят основата на Гвардията. Офицерският корпус от почти сто Обетници командваше сила от девет хиляди ветерани от Гвардията, сега увеличена с близо петнадесет хиляди наборници от Баел, Стратем и Коун. Тя знаеше, че са малочислена сила в сравнение с имперските войски, ала Обетниците бяха много повече от просто бройка, а дванадесет от тях бяха магове.

Гледаше пламъците, облизващи южния хоризонт, и кълбестата димна мараня и се питаше колко ли градове и селища са оставили в такова бедствено положение. Толкова много! Дали всички споменаваха името им с проклятие сега? Както несъмнено го правеха жителите на Коун. Ала не бяха ли дошли като освободители? Тя свали оцапаната със сажди ръкавица и за малко притисна очи с ръка, сякаш опитваше да заличи гледката. Прокашляне привлече вниманието й — до нея стоеше малазанският отстъпник Сивогрив. Държеше шлема си под мишница, а присвитите му леденосини очи я гледаха с истинско притеснение.

— Да?

Той надигна прошарена със сиво брадичка на запад.

— Колоната вече подмина, госпожо лейтенант.

Бляскавата се намръщи и последва погледа му — наистина, докато бе стояла умислена, цялата колона бе преминала покрай нея. Сега, когато тя и останалите Обетници се движеха повече сред — как да го кажем — обикновени мъже и жени, тя по-често обръщаше внимание на такива мигове. От време на време тя започваше разговор с друг Обетник или споделяха спомени, за да открият, че целият следобед е преминал. Все едно бяха навлезли във време — или по-точно във възприемане на времето — различно от това на останалите хора.

Тя наклони глава и даде знак на Сивогрив да вървят.

— Да продължим с тях?

Полуусмивка разтегна пълната уста на мъжа и той се поклони.

— Мнозина от Обетниците се чудят, че си с нас, Сивогрив — започна тя, докато вървяха. — Още веднъж ще застанем срещу имперските сили — може би хората от старото ти назначение.