![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Палката се отмести към капитан Гуджран.
— С властта, в която е облечен този съд, вие, господин капитан, сте повишен в звание Юмрук — само временно, разбира се — и сте натоварен с военното командване на града. Първото ви действие като комендант ще бъде започване на преговори с обсаждащите войски, за да проучите условията за предаване. Това е, Юмрук Гуджран. Имате званието си. Моля, действайте според него.
Фурията се обърна и се заоглежда из залата към сериозните лица на магистратите, надвесени в намръщен кръг към тях. През ума й мина мисълта, че тук няма и един прозорец. Просто седмина старци и пет старици се гледат едни други в кръглата стая. Струваше й се, че един-единствен насочен към града прозорец щеше доста да помогне на този съд. Както стояха нещата обаче, застаналият до нея капитан Гуджран само почеса обгорената си вежда и произнесе:
— Не.
Палката замръзна:
— Не?
— Не.
Палката потрепери.
— Помислете си, господин капитан. Излагате на опасност своето бъдеще и издигането си. Предлага ви се звание, много надвишаващо това, което иначе би ви позволил произходът ви.
Ръцете на Гуджран застанаха на колана му.
— Въобще не си правите услуга с това, господин магистрат.
— Достатъчно с това излагане — избухна от мястото си през една четвърт от обиколката на залата магистратът Пленгилен. — Задръжте ги всичките.
Той махна с палката си към един от стражите.
— Повикайте съдебния пристав. Задръжте тези престъпници.
Стражарят погледна към средата на помещението. Сторо кимна съвсем лекичко. Войникът излезе. Трима от дванадесетте магистрати също скокнаха и забързано излязоха от стаята. Фурията хвана Сторо за ръката в готовност, но той отмахна и я успокои. Скоро магистратите се появиха отново — завръщаха се в залата, принудени от заелите всички изходи войници.
Магистрат Ерлан се огледа, забеляза войниците и имперската им униформа и изруга. Захвърли палката си върху масата и вкопчи пръсти в предния й ръб с изкривена от отвращение уста.
— Така — изсъска той. — Всичко се свежда до това. Узурпация на законното републиканско управление. Още веднъж вие, малазанците, показвате що за разбойници и престъпници сте. Вие управлявате с меча и юмрука. Нашата власт се основава на съгласието на управляваните. Ще видим кое ще бъде оправдано от историята.
Сторо наведе глава към стражите, които вдигнаха магистратите от местата им.
— Струва ми се, магистрат Ерлан, че единствено вие сте сляп за истината, според която потисничеството се наблюдава в много проявления. Вземете под внимание, ако сте в състояние да го направите, твърде тясната прослойка избиратели в този град, от чието име вие и обкръжението ви твърдите, че говорите за последните сто години.
Магистратът зяпна към Сторо — както направи и Фурията. Никога досега не го беше чувала да говори по такъв начин. Каза си, че зад подобни твърдения обикновено стоят множество часове скъпоструващо частно обучение. Докосването до управлението явно изваждаше на показ скритите дарби на Сторо.
Ерлан се обърна към слугата си, когато към него посегна един от войниците.
— Направи нещо, Джамаер! Арестуват ме!
Перото на Джамаер скърцаше, докато той съвестно записваше думите на магистрата. Ерлан изръмжа и събори книжата от коленете му.
— Не, не! Направи нещо, глупако. Работиш за мен повече от тридесет години! Това нищо ли не означава?
Бавно и тържествено Джамаер връчи на магистрата собствения му чадър.
Фурията сподави смеха си, а Лис се изкиска. Сащисаното смайване върху лицето на Ерлан си заслужаваше.
Щом отстраниха магистратите, Сторо нареди на стражата да излезе. Чакаше залата да се опразни с отново сключени на гърба ръце и разглеждаше настлания с черни мраморни плочки под. Копринения крачеше насам-натам и Фурията забеляза, че въпреки наличната дори и в обсадения град възможност, магът не беше сменил или изкърпил парцаливата си премяна и дори не бе дал за поправка износените си ботуши. Тя забеляза и как при минаването му от единия до другия край на залата неговият поглед неизменно се връща върху Сторо. Струваше й се, че Сторо, свел очи, отбягва погледа на Копринения.
Тогава Лис се изправи, просъска и се обърна към единствения вход откъм по-долния кат. Копринения спря да снове. Влязоха трима души — или по-скоро, както се стори на Фурията, три разновидности на един и същ човек, макар и в различно облекло. Ал, точно магът, който я спаси. Фурията потърка очи. Лис видимо се дръпна от пътя на тримата. Рел откликна на напрежението в залата и се премести до Сторо — ръцете му бяха върху дръжките на отново озовалите се на презрамките два меча.