![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
Това беше един безумен кошмар без край, осъзна Хейс. Някога беше известен професор по икономика в Университета на Уайоминг, а сега се чувстваше като хванат в капан плъх.
Фаровете на бронирания сладоледен камион горяха като две злобни очи.
— Армията на съвършенството кани всички годни за служба мъже, жени и деца, които не искат повече да страдат, да се присъединят към нас — продължи да говори усиленият глас. — Просто минете през бодливата тел и продължете да вървите на запад. Ние ще се погрижим добре за вас — ще ви дадем гореща храна, топло легло, подслон и защита. Вземете оръжията и мунициите си с вас, но дръжте цевите им насочени в земята. Ако сте здрави, в добро психическо състояние и не носите Знака на Каин, ви приветстваме с любов и отворени обятия. Имате пет минути да вземете решение.
„Знакът на Каин“, помисли си мрачно Хейс. Беше чувал това определение през тези проклети високоговорители и преди и знаеше, че става въпрос за келоидите и образуванията, които покриваха лицата на много хора. Те искаха само „неопетнените“ и онези „в добро психическо състояние“. Хейс се зачуди за младия мъж с очилата и бинтованото лице. Защо беше увит в тези бинтове? Може би защото самият той беше „опетнен“ със „Знака на Каин“?
Онзи, който водеше тази сган от грабители и изнасилвани, не беше човек. Някак си той — или тя — беше промил мозъците на всичките си четиристотин последователи, като ги беше направил кръвожадна шайка, която убиваше, плячкосваше и изгаряше борещите се за нещо общества просто заради тръпката.
Отдясно се разнесе вик. Двама мъже се опитваха да минат през бодливата тел, сториха го — палтата и панталоните им се закачиха, но успяха да ги освободят — и хукнаха да бягат на запад с насочени към земята пушки.
— Страхливци! — изкрещя някой. — Мръсни страхливци! — Но двамата мъже не погледнаха назад.
Те бяха последвани от една жена и друг мъж. След това мъж, жена и младо момче напуснаха окопа и побягнаха на запад. Всички те носеха оръжия и муниции. Бяха изпратени с гневни викове и ругатни, но Хейс не ги винеше. Никой от тях нямаше келоиди, защо тогава да останат и да бъдат заклани?
— Елате у дома — продължи да припява гласът по високоговорителите, подобно на копринения напев на проповедник ревивалист. — Елате у дома при любовта и широко отворените обятия. Избягайте от Знака на Каин и елате у дома… елате у дома… елате у дома…
Още хора минаха през бодливата тел. Те също потънаха в мрака на запад.
— Не страдайте с опетнените! Елате у дома, избягайте от Знака на Каин!
Разнесе се изстрел и един от фаровете на камиона се пропука, но мрежата спря куршума и светлината му не изгасна. Хората продължаваха да прескачат оградата и да бягат на запад.
— Нийде не оти’ам — каза жената с келоида във формата на водна лилия до Хейс. — Тука оста’ам.
Последният, който си замина, беше един тийнейджър с пушка, чиито джобове на палтото бяха натъпкани с патрони.
— Време е, Франклин Хейс! — провикна се гласът.
Хейс извади инграма и махна предпазителя.
— Време е! — изрева мъжът по високоговорителите… и ревът му беше подкрепен от един различен рев, който се извиси и се смеси в един общ нечовешки боен вик. Само дето този рев принадлежеше на току-що запалени двигатели, които прогърмяваха и се давеха, докато не заработеха на пълни обороти. И в следващия миг светнаха фарове — бяха десетки, стотици дори, извиваха се в арка от двете страни на магистрала 2 и осветяваха окопа. Хейс с ужас осъзна, че другите бронирани камиони, тирове и чудовищни машини мълчаливо се бяха промъкнали почти до бодливата тел, докато сладоледеният камион им отвличаше вниманието. Фаровете пронизаха със светлината си лицата на хората в окопа, когато двигателите изреваха и гумите с вериги тръгнаха напред през снега и замръзналите трупове.