Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Празните Хора могат да гарантират, че ще настъпи ден, когато последният Зонален хереро ще умре, една заключителна нула в изживяната докрай колективна история. Определена привлекателност има в това. Не се води открита борба за власт. Всичко е съблазън и противосъблазън, разгласяване и порнография, а историята на Зоналните хереро се решава в леглото.
Всички вектори в нощното подземие опитват да се отдалечат от центъра, от силата, която изглежда е Ракетата: някаква откровеност на странстването или на съдбата, способна да събира яростни политически противоположности в Бърлогата на Мравояда, тъй както тя смесва гориво и окислител в своята горивна камера: дозирани, проверени, насочвани, в името на предначертаната й парабола.
Тази вечер Енциан седи в подножието на неговата планина, оставил зад себе си още един ден на планиране, изпращане на документи, извършване на нововъведени канцеларски операции — формуляри, които той успява да унищожи или до края на деня да превърне в умело сгънати по японски маниер хартиени газели, орхидеи, ловни соколи. Ракетата расте и придобива своята работна форма и завършеност, а заедно с нея и Енциан се развива и придобива нова цялостност. Той го усеща. Още един повод за безпокойство. Късно снощи почти затрупаните от хелиографни копия Мйечислав и Кристиян вдигнаха глави, внезапно усмихнати и замлъкнаха. Явно, демонстративно благоговение. Изучават чертежите, сякаш са правени от него и съдържат божествени откровения. Той определено не се чувства поласкан. Това, което Енциан иска да създаде, ще бъде лишено от история. То изобщо няма да има нужда от конструктивни изменения. Вътре в това ново нещо времето, такова каквото е познато на другите нации, ще изсъхне съвсем. Бърлогата на Мравоядите, за разлика от Ракетата, няма да бъде обвързана с времето. Хората ще намерят Центъра отново, Центърът без време, пътешествието без хистерезис, където всяко отпътуване е завръщане на същото място, единственото място…
По този начин се бе получило странното сдобряване на Енциан с Празните Хора: особено с Йозеф Омбинди664 от Хановер. Вечният Център лесно може да бъде разглеждан като Окончателната Нула. Наименованията и методите се променят, но движението към неподвижността остава неизменно. То бе повод за странни разговори между двамата.
— Знаеш ли — Омбинди извръща очи настрана и гледа към видимия единствено за него огледален образ на Енциан — има… ами има нещо, което обикновено не би го сметнал за еротично, но всъщност е най-еротичното нещо на света.
— Така ли? — усмихнат кокетничи Енциан — Нямам представа какво може да бъде то. Подсети ме.
— Това е действие, което не може да бъде повторено.
— Изстрелване на ракета?
— Не, защото винаги ще има някоя друга ракета. Обаче няма… всъщност, остави, няма значение.
— Ха! Обаче няма с какво да бъде последвано, това ли искаше да кажеш?
— Предполагам, че мога още малко да те подсетя.
— Съгласен. — Но Енциан вече е познал: това личи от начина, по който издава челюст напред и е готов да се разсмее…
— То обединява в едно действие всички отклонения. — Енциан въздиша раздразнено, обаче не заяжда Омбинди за употребата на „отклонения“. Позоваването на миналото е част от играта на Омбинди. — Например хомосексуалността. — Енциан не кълве. — Садизъм и мазохизъм. Онанизъм? Некрофилия…
— Всички тези неща обединени в едно действие?
Да, всички, но и нещо повече. И двамата вече знаят, че става дума за акта на самоубийство, който включва също и скотоложство („Представи си колко мило ще бъде — подкокоросва другият — да покажеш милост, сексуална милост към това плачещо животно“), педофилия („Широко разпространено е твърдението, че тъкмо когато наближаваш определена възрастова граница, с теб настъпва очевидно подмладяване“), лесбийство („Да, защото когато вятърът продухва всичките опразнени купета, двете жени-сенки най-после могат да се измъкнат от техните покои в умиращата черупка и да стигнат до последния пепелив бряг, където да се срещнат и прегърнат…“), копрофилия и уролагния665 („Последните конвулсии…“), фетишизъм („Широк избор от фетиши на смъртта, естествено…“). Естествено. Двамата седят там, подават си един на друг цигара, докато не я изпушват до микроскопичен фас. Какво е това, Омбинди се опитва да сваля Енциан или разменят неангажиращи празни приказки? Енциан трябва да бъде сигурен какво точно е положението, преди да направи своя ход. Ако изтърси: „Ти ме сваляш, нали?“, а се окаже, че не е така, х-м-м… Но другата възможност е толкова странна, че Енциан в известен смисъл е
664
Името произлиза от „ombinda“ (хереро) — диво прасе. — Б.пр.
665
Копрофилия (от гръцки κόπρος, kópros — екскремент и φιλία, filía — харесване) — сексуално отклонение, което представлява изпитване на сексуално удоволствие при наблюдаването на фекалии или от самия процес на изхождане.
Уролагния (от гръцки uro — урина и lagneia — страст) — уриниране, особено на публично място, върху други хора; подлагане на уриниране от страна на друго лице. — Б.пр.