![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Танк с антена, право напред.
— Виждам го. Зареди! — Мерачът изви купола обратно надясно, вдигна оръдието и стреля.
— Капитан Александров! — извика в микрофона си командирът на дивизията. Радиопредаването на батальонния командир беше прекъснало по средата. Полковникът използваше радиото си твърде много. На десет мили пред него една германска батарея 155-милиметрови самоходни оръдия проследи сигнала и изстреля набързо двадесет снаряда по посока на предавателя.
Алексеев чу свистенето на приближаващите снаряди и скочи в изкопания от германците окоп, повличайки със себе си и Сергетов. Пет секунди по-късно районът беше покрит с дим и шум.
Генералът надигна глава и видя, че полковникът е все още жив и все още дава заповеди по радиото. Зад него гореше командният БТР, а с него и повечето радиопредаватели. Пет души бяха мъртви, а още половин дузина пищяха от болка от раните си. Алексеев погледна с раздразнение към кървавата диря върху ръката си.
Макол унищожи още един танк, но германците бяха онези, които успяха да спрат атаката, при което изразходваха и последните си ракети HOT. Останалият жив съветски командир не издържа, когато половината от танковете в батальона му бяха улучени. Оцелелите включиха димните си генератори и се оттеглиха назад до южния хълм. Артилерията ги подгони със своите снаряди. Засега сухопътното сражение беше приключило.
— Какво става при теб, Макол? — попита началник-щабът на батареята.
— Къде е Шести?
— Вляво от теб. — Макол погледна и видя горящия танк на командира на батареята. Значи това бил той…
— Останахме само ние, сър. Какво има вляво?
— Преброявам четири.
„Господи!“ — помисли си сержантът.
— Дайте ми един полк от танковата дивизия и ще се справя! На тях не им остана почти нищо! — настоя полковникът. Лицето му беше окървавено от повърхностна рана.
— Аз ще се погрижа за това. Кога най-рано можете да продължите атаката? — попита Алексеев.
— След два часа. Толкова ми е необходимо, за да прегрупирам силите си.
— Много добре. Аз трябва да се върна в щабквартирата. Вражеският отпор беше по-силен, отколкото предполагахте, другарю полковник. Като се изключи това, подразделенията ви се справиха добре. Предайте на разузнавателния си отдел, че трябва да работят по-добре. Съберете пленниците си и ги подложете на интензивен разпит! — Алексеев си тръгна, последван от Сергетов.
— По-лошо е, отколкото очаквах — каза капитанът, когато двамата вече бяха в командния си БТР.
— Срещу нас вероятно имаше цял полк. — Алексеев сви рамене. — Не можем да правим такива грешки твърде често и да се надяваме да спечелим войната. За два часа напреднахме с четири километра, но загубите ни са ужасяващи. А и онези копелета от ВВС! Ще имам какво да кажа на генералите от Фронтовата ни авиация, когато се върнем в щаба!
— Това те прави началник-щаб на батареята — каза лейтенантът. Оказа се, че са оцелели пет американски танка. И двата радиопредавателя на единия бяха разбити. — Добре се справи, наистина добре.
— Как са германците? — попита Макол новия си началник.
— Петдесет процента загуби и Иван ни изтика на четири километра назад. Не можем да очакваме да оцелеем твърде дълго, ако продължават така. Може да дойдат подкрепления до един час. Мисля, успях да убедя полка, че Иван наистина иска да завземе това място, и вероятно ще получим помощ. Същото е и при германците. Те обещаха, че до довечера ще ни дадат един батальон, а до утре сутрин може би и още един. Закарай танка си за презареждане. Нашите руски приятели може да се върнат скоро.
— С това нападение стават една малка и две големи атаки срещу това село, сър. Те все още не са го завзели.
— И още нещо. Говорих с полковото командване за теб. Полковникът каза, че отсега вече си офицер.
На танка на Макол му бяха необходими десет минути, за да се завърне до мястото за презареждане. Презареждането с гориво отне десет минути, като в това време изтощените бойци от екипажа товареха нов комплект боеприпаси. Сержантът се изненада, когато разбра, че ще трябва да се върне на фронта с пет снаряда по-малко от необходимото.