Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Ей! — извика Рон след нея. — След десет минути имаме изпит по история на магията! Виж ти! — обърна се той към Хари. — Колко ли мрази тая драскачка Скрита, за да рискува да изпусне началото на изпита. Какво ще правиш в часа на Бинс, пак ли ще четеш?
Освободен от годишните изпити като участник в Тримагическия турнир, Хари сядаше на най-задната маса по време на всеки изпит досега и издирваше нови магии за третото изпитание.
— Сигурно — отвърна Хари, но точно в този момент професор Макгонъгол се приближи покрай масата до него.
— Потър, след закуска участниците трябва да се съберат в стаята до тази зала — съобщи тя.
— Ама изпитанието е чак довечера! — сепна се Хари и неволно обърна бърканите яйца върху себе си от страх, че погрешно е разбрал часа.
— Много добре знам, Потър — успокои го тя. — Близките на участниците са поканени да наблюдават последното изпитание. Сега просто ви се дава възможност да ги видите.
Професор Макгонъгол се отдалечи, а Хари я проследи със зяпнала уста и се обърна към Рон с изумление:
— Да не би да очаква, че ще се явят семейство Дърсли, а?
— Знам ли… — отвърна Рон. — Аз ще бягам, че да не закъснея за изпита при Бинс. Ще се видим по-късно.
Хари приключи със закуската си в опустяващата зала. Той видя как Фльор Делакор стана от масата на „Рейвънклоу“, запъти се заедно със Седрик към съседната стая и двамата влязоха вътре. Не след дълго и Крум бавно ги последва. Хари остана на мястото си. Изобщо не му се ходеше в стаята. Нямаше близки или поне не такива, които биха си направили труда да дойдат и да гледат как ще си рискува живота. И тъкмо когато се надигна с намерението да отиде в библиотеката и да попрегледа още малко магии, вратата на съседната стая се отвори и се появи главата на Седрик.
— Хари, идвай, чакат те!
Тръгна нататък, крайно озадачен. Нямаше начин семейство Дърсли да са там. Той прекоси залата и влезе в стаята. Точно до вратата бяха Седрик и родителите му. В един ъгъл стоеше Виктор Крум и оживено разговаряше на български с тъмнокосите си родители — явно бе наследил от баща си гърбавия нос. В другия ъгъл на стаята Фльор бъбреше на френски с майка си, която държеше за ръка малката й сестра Габриел. Момиченцето помаха на Хари и той махна в отговор. Чак тогава забеляза широко усмихнатите госпожа Уизли и Бил, застанали пред камината.
— Изненадааа! — развълнувано извика госпожа Уизли, когато Хари, засмян, тръгна към тях. — Решихме да дойдем да те видим. — И тя се наведе и го целуна по бузата.
— Всичко е наред, нали? — рече Бил с усмивка и му стисна ръката. — И Чарли искаше да дойде, но не можа да се освободи от работа. Каза, че си бил невероятен срещу шипоносеца!
Хари забеляза, че Фльор Делакор гледа с неприкрит интерес към Бил през рамото на майка си. Явно нямаше нищо против дълги коси и обици с висящи кучешки зъби.
— Наистина много мило от ваша страна — измънка Хари на госпожа Уизли. — За миг помислих, че… семейство Дърсли…
— Хмм… — стисна устни госпожа Уизли.
Тя избягваше да критикува пред Хари роднините му, но очите й святкаха гневно всеки път, щом чуеше за тях.
— Чудесно е, че съм пак тук! — рече Бил и се огледа наоколо (Вайълет, приятелката на Дебелата дама, му намигна иззад рамката). — От пет години не съм идвал. Още ли е тук онази картина на лудия рицар? Май беше сър Кадоган…
— О, да — отвърна Хари, който познаваше сър Кадоган от предишната година.
— Ами Дебелата дама? — попита Бил.
— Тя и по мое време си беше тук — намеси се и госпожа Уизли. — Такава лекция ми дръпна една нощ, когато се прибрах в спалнята в четири часа сутринта…
— Какво си правила навън в четири сутринта? — учуди се Бил и погледна майка си изумено.
Тя се засмя, а очите й светнаха.
— Бяхме излезли с баща ти на нощна разходка. Него го хвана Аполион Прингъл… той беше пазач тогава… така го натупа, че още има белези.
— Защо не ни разведеш наоколо? — предложи Бил.
— Ами добре — съгласи се Хари и всички се насочиха към вратата за Голямата зала.
Когато минаха покрай Амос Дигъри, той се обърна.
— Ха, ето те и теб! — премери той Хари с поглед от горе до долу. — Бас държа, че вече не си така надут, откакто Седрик те настигна по точки.
— Какво? — не разбра Хари.
— Не му обръщай внимание — прошепна Седрик на Хари и се намръщи на баща си. — Не може да преглътне оная статия на Рита Скийтър за турнира… нали помниш — дето те споменаваше като единствен участник от „Хогуортс“.
— Ама не си е направил труда да я опровергае, нали? — продължи Амос Дигъри достатъчно високо, за да го чуе Хари, който се запъти към вратата с госпожа Уизли и Бил. — А точно затова… ти ще му покажеш, Сед. Веднъж вече си го бил, нали?