Хари Потър и огненият бокал

„Потър говори змийски — сподели Драко Малфой, също четвъртокурсник от «Хогуортс». — Преди две години имаше поредица нападения над ученици и много хора смятат, че зад тях е стоял именно Потър, защото са го видели да си изпуска нервите в Клуба по дуелиране и да насъсква змия срещу свой съученик. Всичко това, разбира се, беше потулено. Известно е, че Потър има приятели върколаци и великани. Ние сме убедени, че той е способен на всичко, само и само да се сдобие с малко власт.“

Способността да се разговаря със змии открай време се смята за Черно изкуство. И наистина в наши дни най-известният магьосник, владеещ змийски, е не друг, а самият Вие-знаете-кой. Един от членовете на Лигата за защита от Тъмните сили, който пожела да остане анонимен, заяви, че според него който и да е магьосник, говорещ змийски, трябва да бъде разследван. „Лично аз подозирам всеки, който може да разговаря със змии, тъй като влечугите често се използват за най-страшните черни магии и в исторически аспект са свързани със злото“ — сподели той. — „Освен това всеки, който общува със зловредни същества като върколаци и великани, без съмнение има склонност към насилие.“

Албус Дъмбълдор би следвало да се замисли сериозно дали на такова момче не трябва да бъде отнето правото да се състезава в Тримагическия турнир. Съществуват опасения, че Потър може да прибегне до тъмни магии в отчаяния си опит да спечели турнира, третото изпитание от който ще се състои тази вечер.

— Ето, че се залови и с мен, а? — невъзмутимо рече Хари и сгъна вестника.

От масата на слидеринци Малфой, Краб и Гойл вече му се присмиваха, като почукваха глави с пръсти, кривяха си лицата като малоумни и плезеха езици като змии.

— Откъде е разбрала, че те е болял белегът в часа по пророкуване? — учуди се Рон. — Няма как да е била в стаята, нито пък да е чула…

— Прозорецът беше отворен — спомни си Хари. — Отворих го, за да мога да дишам.

— Вие сте били на върха на Северната кула — намеси се Хърмаяни. — Гласът ти няма как да се чуе чак долу в двора.

— Е, ти нали изследваше магическите методи за подслушване! — каза й Хари. — Сигурно можеш да кажеш как го е направила.

— Опитвам се! — не се предаваше Хърмаяни. — Но аз… но…

Изведнъж изражението на Хърмаяни стана някак особено, замислено. Тя бавно вдигна ръка и прокара пръсти през косата си.

— Какво ти е? — попита я Рон неспокойно.

— Ами да… — задъха се от напрежение Хърмаяни.

Тя пак прокара пръсти през косата си и после затули устните си с ръка, все едно че говореше в невидима портативна радиостанция. Хари и Рон се спогледаха.

— Сетих се нещо — каза Хърмаяни, загледана в пространството. — Мисля, че вече знам… Защото тогава никой не би могъл да я види… дори Муди… Така трябва да е стигнала до перваза на прозореца… Не й е разрешено… със сигурност не й е разрешено… е сега вече я разкрихме! Трябват ми само още две секунди в библиотеката, за да се уверя окончателно.

След тези думи Хърмаяни грабна училищната си чанта и изхвръкна от Голямата зала.