Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Ломбар стремително се пресегна и превключи на автоматично управление, поредица от прещраквания в сложната система на „оръдието“ показа, че се насочваме към предварително зададена позиция с точни координати. Освободен от грижите за полета, той се свлече в креслото.
Корабът слезе още надолу и двигателите снижиха шума си до шепот. Сетих се къде пристигаме.
Само на няколко мили от нас се намираше Дворцовият град. Наглед представлява дупка в околния пейзаж. Планината зад него и огромният дворцов комплекс са обгърнати от ефектите на гигантско изкривяване на пространството. Черната дупка дълбоко в склона на хребета прави невидим Дворцовия град. Защитен срещу всичко, целият район се е пренесъл на тринадесет минути в бъдещето.
Абсолютно недостъпен е. Никой не може да го нападне. Той просто не е там. Вече сто двадесет и пет хиляди години устоява на всякакви набези. Как бихте стреляли по нещо, което не е пред вас?
Много звездни империи крият ръководните си центрове по затънтени астероиди, да са по-далеч от враговете и народното недоволство. И това решение си има предимства, но винаги можете да проследите пътуващите дотам кораби. А Императорът на Волтар не е застрашен от нито едно изобретено досега оръжие. Така че Волтарианската конфедерация се намираше под най-мощното управление в историята на която и да било галактика.
Пред нас беше нищото, заобиколено отвсякъде от лунни отблясъци. Винаги ставам неспокоен на това място. Не само защото планината щеше да гръмне някой ден, когато равновесието се наруши прекалено, но и заради страховитата мощ, символ на която беше невидимият град.
Ломбар си играеше с превключвателите на оръдието. Но и ужасно оръжие като този кораб тук се оказваше безполезно. Потрепващите му пръсти допълнително опъваха нервите ми.
— Виждаш ли това? — каза той. С облекчение посрещнах жеста му, който отдалечи засега ръцете му от спусъците. Естествено нямаше какво да видя. — Онези лордове в украсените си дрешки заговорничат срещу мене.
Лесно се съгласих с него. Апаратът несъмнено често стряскаше съня им, макар и да го смятаха за послушен инструмент в ръцете си.
Ломбар отново махна широко с ръка.
— Хората на тази и всяка друга планета на Волтар само дебнат кога да скочат срещу мене и да ме убият.
О, с това също бях напълно съгласен. Апаратът ги мразеше, отвличаше и избиваше, така че и те сигурно дебнеха своя час.
Ломбар въздъхна — претовареният от задължения ръководител.
— Знам, че си на същото мнение, Солтан — единствено възможното решение е да вземем в свои ръце Дворцовия град и властта на трона. Тогава ще насочим могъществото си в правилната посока — ще избиваме хората.
И тези планове ми бяха известни. Винаги съм ги смятал за малко пресилени.
Той като че усети сдържаността ми.
— Аз единствен съм достатъчно мъдър и с достатъчно силна воля, за да поема властта. Лордовете са слабаци. Народите се състоят от отрепки. Значи това е мой дълг.
Кимна в пълно съгласие със самия себе си и промълви:
— Значи трябва да решим проблема с превземането на Дворцовия град.
Никой досега не беше успял. Всички смятаха, че е невъзможно.
Ломбар бръкна в един джоб на туниката си.
— Но ние имаме своята снабдителна база на Блито-3. И своите оръжия.
Извади шишенце с таблетки и го пусна пред себе си на пулта. Познато ми беше и шишенцето. На етикета пишеше:
„И. Г. БАРБЕН
ФАРМАЦЕВТИЧНИ ПРОДУКТИ
НЮ ЙОРК“
Призрачната светлина проблясваше по етикета, толкова далеч от създалата го планета. Метедрин — един от мощните амфетамини.
Ломбар сложи до него найлоново пликче с бял прах. Турски хероин. Според номера — част от последния товар, докаран с „Бликсо“, а сега прибран на сигурно място в Спитеос. Зеленикав от лунната светлина, хероинът приличаше на изсушена отровна слюнка.
Хист ги посочи.
— Това е нашата артилерия. — Усмихна се. — С много могъщи боеприпаси. По-развитата нервна система на народите от Конфедерацията реагира пет пъти по-силно и по-зависимо, отколкото при земните жители.
Обърна се към мен с навъсено сериозно лице.
— Ето защо не трябва да изпускаш нещата на Блито-3. Ще поддържаш снабдяването ни с боеприпаси. Тези оръжия искат време, за да подействат. Месеци, години. Ще поддържаме стрелбата и ще чакаме.
Преди всичко трябва да запазим своя монопол. Току-виж, нашите химици се научили да синтезират тези вещества. Затова има опасност да загубим монопола си, преди да пристрастим лордовете и да лишим народите от волята им за съпротива. Имам и други планове как да се справя с проблема тук, но ти ще се погрижиш базата ни на Блито-3 да остане в наши ръце.