Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Шота търпеливо изчака той да свърши. В очите й отново се долови онзи древен поглед.
— Не ме ли слушаше, когато ти казвах, че не всички действия са такива, каквито изглеждат? Че някои се правят за твое спасение? За пореден път прибързваш със заключението, без да знаеш всички факти.
— Калан ми е приятел. Това е единственият факт, който има значение.
Шота си пое дъх, сякаш се опитваше да остане спокойна, сякаш полагаше усилия да научи на нещо едно дете. Изражението на лицето й го накара да се почувства като глупак.
— Ричард. Чуй ме. Мрачният Рал е пуснал в действие кутиите на Орден. Ако той успее, не съществува никой, който да го спре. Никога. Огромно количество хора ще измрат. Ти. Аз. В мой интерес е да ти помогна, защото ти си единственият, който има шанс да го направи. Как или защо, не знам, но чувствам притока на сила. Ти си единственият, който има шанс. Това не означава, че ще успееш, означава само, че имаш шанс да го направиш. Независимо колко малък е той, той е вътре в теб. Знам също, че има сили, които ще ти се противопоставят, преди да си имал възможност да използваш този шанс. Старият магьосник не притежава силата да спре Рал. Точно за това ти е дал меча. Аз не притежавам силата да спра Рал. Но мога да съм ти от помощ. Това е всичко, което искам да направя. По този начин помагам и на себе си. Не искам да умра. Ако Рал спечели, това ще стане.
— Знам всичко това. Ето защо ти казах, че ще отговориш на въпроса ми, без да се налага да използвам желанието си, за да те моля за това.
— Но знам и други неща, Ричард, които ти не знаеш.
Красивото й лице го оглеждаше с тъга, от която той изпита болка. Очите й горяха със същия огън, както и очите на Калан; огъня на разума. Ричард почувства нуждата в нея, нуждата да му помогне. Изведнъж се уплаши от онова, което тя знаеше, защото осъзна, че то не е нещо, с което Шота иска да го нарани, че е просто истината. Ричард видя как Самюъл гледа меча и осъзна, че лявата му ръка е стиснала дръжката, осъзна колко здраво я е стиснала и как релефните букви на думата Истина болезнено се врязват в дланта му.
— Шота, какво е онова, което знаеш?
— Първо най-лесното — въздъхна тя. — Нали знаеш как спря огъня на магьосника с меча? Упражнявай това движение. Подложих те на този тест с някаква цел. Зед ще използва срещу теб магьоснически огън. Само че следващия път ще бъде наистина. Потокът на времето не показва кой ще победи, сочи само че имаш шанс да го победиш.
Очите на Ричард се разшириха.
— Не може да е вярно…
— Вярно е — каза тя, прекъсвайки го, — като един зъб, даден от един баща, за да покаже на сина пазителя на книгата, да покаже истината за това, как е била взета книгата.
Ричард потръпна.
— Не, не знам кой е пазителят — очите й го изгаряха. — Ще трябва сам да разбереш.
Ричард едва успя да си поеме дъх, едва успя да зададе следващия си въпрос.
— Ако това е по-лесната част, тогава каква е трудната?
Вълнистата й коса се разлюля на раменете й, когато тя отмести поглед от него и го спря върху Калан, която стоеше вкаменена, докато змиите се увиваха около нея.
— Зная какво е тя и по какъв начин е заплаха за мен… — гласът й заглъхна. Обърна се отново към него. — Ти очевидно не знаеш, защото ако знаеше, може би нямаше да си с нея. Калан притежава сила. Магическа сила.
— Това дотук го знам — предпазливо вметна Ричард.
— Ричард — каза Шота, опитвайки се да намери правилните думи, за да каже нещо, което й се струваше трудно, — аз съм вещица. Както вече казах, една от силите, които притежавам, е да виждам нещата така, както ще се случат в бъдещето. Това е една от причините, поради които глупците се страхуват от мен — лицето й се наклони към неговото, неудобно близо. Дъхът й ухаеше на рози. — Моля те, Ричард, не бъди един от тези глупци; не се страхувай от мен заради неща, които са извън моя контрол. Имам способността да виждам истината за събитията, които ще се случат; не ги предизвиквам, нито мога да ги контролирам. И само защото ги виждам, това не означава, че изобщо съм доволна от тях. Единствено с делата си в настоящето можем да променим онова, което ни е писано да се случи в бъдещето. Бъди достатъчно мъдър, за да използваш истината в своя полза, не се противи срещу нея.
— И каква е истината, която виждаш, Шота? — прошепна той.
Очите й го гледаха с напрежение, от което дъхът му спря, гласът й бе остър като нож.