Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Калан притежава сила и ако не я убият, ще използва тази сила срещу теб — докато говореше, очите й внимателно се взираха в него. — Няма съмнение в това. Мечът ти може да те пази от магьосническия огън, но няма да те спаси от докосването й.
Ричард почувства как думите й го пронизват, сякаш пронизаха сърцето му.
— Не! — прошепна Калан. И двамата я погледнаха, лицето й се беше сгърчило от болка при думите на Шота. — Няма да го направя! Шота, кълна се, не мога да го направя с него.
По бузите й се стичаха сълзи. Шота се приближи до нея и протегна ръка през змиите, нежно докосвайки лицето й, за да я успокои.
— Не те ли убият, дете, ще го направиш. — Една сълза се изтърколи надолу и Шота я избърса. — Веднъж вече почти го направи — каза Шота с изненадващо съчувствие в гласа. — На един дъх — тя кимна леко на себе си. — Това е вярно, нали? Кажи му. Кажи му дали говоря истината.
Очите на Калан се вкопчиха в Ричард. Той потъна в зелените им дълбини и си спомни трите пъти, когато тя го бе докосвала, докато той държеше меча в ръка, как това докосване караше магията да избухне предупредително. Последния път, в селото на Калните, когато ги нападнаха сенките, реакцията на магията беше толкова силна, че той едва не я наръга с меча, преди да разбере коя е. Веждите на Калан се сключиха на челото й, очите й избягнаха погледа му. Тя захапа долната си устна, а от гърлото й се изтръгна мъчително стенание.
— Вярно ли е? — попита шепнешком Ричард, сърцето се беше качило в гърлото му. — Случвало ли се е за миг да използваш силата си срещу мен, както казва Шота?
Лицето на Калан побеля като платно. Тя издаде силен, болезнен стон. Затвори очи и изкрещя с дълъг, пронизителен вой.
— Моля те, Шота. Убий ме. Трябва да го направиш. Заклела съм се да защитавам Ричард, да спра Рал. Моля те — задъхваше се от плач. — Това е единственият начин. Трябва да ме убиеш.
— Не мога — прошепна Шота. — Такова беше желанието му. Много глупаво желание.
Ричард едва издържаше на болката да гледа как Калан се мъчи, как моли Шота да я убие. Буцата в гърлото му заплашваше да го задуши. Калан внезапно изкрещя и протегна нагоре ръце, за да накара змиите да я ухапят. Ричард се втурна напред, но те бяха изчезнали. Калан протегна ръце, търсейки змиите, които вече ги нямаше.
— Съжалявам, Калан. Ако ги бях оставила да те ухапят, това щеше да наруши изпълнението на желанието му.
Калан се строполи на колене, ридаейки, с лице към земята, пръстите й ровеха в пръстта.
— Толкова съжалявам, Ричард — хлипаше тя. Ръцете й скубеха тревата, после се протегна към краката му. — Моля те, Ричард — простена. — Моля те. Заклела съм се да те защитавам. Вече измряха толкова хора. Вземи меча и ме убий. Направи го. Моля те, Ричард, убий ме.
— Калан… аз никога… — той не можа да изрече повече думи.
— Ричард — обади се Шота, сама едва въздържайки се да не заплаче, — ако не я убие някой, тогава преди Рал да отвори кутиите, тя ще използва силата си срещу теб. В това няма съмнение. Никакво. Ако тя е жива, нищо не може да бъде променено. Изпълних желанието ти, не мога да я убия. Така че трябва да го направиш ти.
— Не! — изкрещя той.
Калан отново простена от болка и извади ножа си. Щом го вдигна, за да го забоде в сърцето си, Ричард я сграбчи за китката.
— Моля те, Ричард — извика тя, падайки към него, — ти не разбираш. Трябва да го направя. Ако живея, ще трябва да отговарям за онова, което ще направи Рал. За всичко, което ще се случи.
Ричард я издърпа нагоре за китката и я придърпа към себе си с една ръка, а тя не преставаше да плаче, той държеше ръката й извита зад гърба й, за да не може да се нарани с ножа. Хвърляше гневни погледи на Шота, която стоеше с ръце отпуснати покрай тялото, и наблюдаваше. Нима е възможно всичко това? Можеше ли да бъде вярно? Щеше му се да беше послушал Калан и кракът му никога да не бе стъпвал тук.
Отпусна ръката й, когато по хлипането й разбра, че я боли от хватката му. Запита се дали трябва да я остави да се убие. Ръката му затрепери.
— Моля те, Ричард — каза Шота със сълзи на очи, — мрази ме, ако искаш, за онова, което съм, но не ме мрази за това, че ти казах истината.
— Истината такава, каквато ти я виждаш, Шота! Но може би не такава, каквато ще се окаже. Няма да убия Калан заради това, което ми каза.
Шота тъжно поклати глава и го погледна с навлажнените си очи.
— Последната кутия на Орден е у Кралица Милена — прошепна тя. — Но запомни това предупреждение: няма да остане у нея за дълго. В случай, че решиш да повярваш на истината, такава, каквато аз я виждам — тя се обърна към компаньона си: — Самюъл — нежно каза тя, — изведи ги от Агаден. Не взимай нищо, което им принадлежи. Ще ми бъде много неприятно, ако го направиш. Това включва и Меча на истината.