Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Малкото кученце започна да ръмжи. Очите на Рейчъл плувнаха в сълзи.
— Недей да настръхваш, Гилер, просто питам.
Рейчъл виждаше малкото черно носленце да рови в полите му.
— Какво има там, Скъпоценен? Какво надуши?
— Страхувам се, Ваше Превъзходителство, че се промъквах и в конюшните, сигурен съм, че това е надушило кучето ви. — Ръката на Гилер се пъхна в дрехата му, точно където беше главата й.
— Конюшните? — злобният й глас все още се долавяше. — Какво би могъл да проверяваш в конюшните? — Рейчъл усети как тя повишава глас; Кралицата се наведе, за да вземе кучето си. — Какво правиш тук, Скъпоценен?
Рейчъл лапна ревера на роклята си, за да не произведе и най-малкия шум, докато Кралицата се навеждаше. Ръката на Гилер се измъкна от дрехата му. Тя видя нещо, стиснато между палеца и показалеца му. Кучето пъхна глава под дрехата му и започна да лае. Гилер разтвори пръстите си и по главата на кучето се посипа магически прах. То започна да киха. Рейчъл видя ръката на Кралицата да се протяга и да издърпва кучето.
— Ето, ето, мой малък Скъпоценен. Всичко е наред. Бедното ми малко същество. — Рейчъл чу как тя целува кучето си по носа по начина, по който непрекъснато го правеше; как веднага след това също започва да киха. — Та какво казваш, Гилер? Каква работа може да има един магьосник в конюшните?
— Както се опитвах да ви обясня, Ваше Превъзходителство — гласът на Гилер също можеше да става злобен, но Рейчъл си помисли, че е забавно, когато говореше с такъв глас на Кралицата, — ако бяхте убиец и искахте да се промъкнете в замъка на Кралицата и да я промушите с огромна, дебела стрела, нима бихте влезли през парадния вход най-безцеремонно? Или по-скоро бихте проникнали в замъка скрит, в някоя каруца, може би под сламата или зад някакви чували, притаен с дългия си лък? И едва след известно време да излезете от мрака на конюшните.
— Ами… аз… но има ли, мислите ли… намерихте ли нещо…
— Но след като не желаете да се промъквам и в конюшните, тогава, ами просто ще зачеркна и това от списъка си! Но ако не възразявате, отсега нататък, когато сме на публично място, ще стоя на разстояние от вас. Не искам да съм наблизо, ако някой от вашите субекти реши да показва от разстояние любовта към своята Кралица.
— Магьоснико Гилер — гласът й беше станал съвсем благ, такъв, с какъвто говореше на кучето си, — моля те да ми простиш. Напоследък съм изнервена, скоро ще настъпи моментът да направим това съглашение с Татко Рал. Просто искам всичко да мине добре; тогава всички ще получим каквото искаме. Знам, че ми мислиш доброто. Моля те, продължавай да го правиш и прости моментната глупост на една дама.
— Както желаете, Ваше Превъзходителство — отново се поклони той.
Кралицата забързано тръгна да се отдалечава надолу по коридора, като не преставаше да киха; после Рейчъл чу тежките й стъпки и дрънкането на оръжие да спира.
— Между другото, магьоснико Гилер — провикна се към него тя, — казах ли ти? Дойде куриер. Каза, че Татко Рал ще пристигне по-рано от очакваното. Много по-рано. Всъщност утре. Той, разбира се, ще очаква от нас кутията, за да сключим съглашението. Моля те да се заемеш с това.
Кракът на Гилер подскочи толкова внезапно, че почти повали Рейчъл.
— Разбира се, Ваше Превъзходителство — той се поклони отново.
Гилер изчака Кралицата да се скрие и тогава измъкна Рейчъл, като я хвана около кръста с големите си ръце и я понесе на хълбок с една ръка. Бузите му не бяха както обикновено розови; бяха повече от бели. Постави пръст на устните й и тя разбра, че трябва да мълчи. Той протегна шия, оглеждайки още веднъж коридора в двете посоки.
— Утре! — промърмори под носа си. — По дяволите! Не съм готов.
— Какво има, Гилер?
— Рейчъл — прошепна той, орловият му нос почти я докосваше, — Принцесата в стаята си ли е сега?
— Не — прошепна в отговор Рейчъл. — Отиде да си избира плат за нова рокля за посещението на Татко Рал.
— Знаеш ли къде държи своя ключ от стаята със скъпоценностите?