Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Не се ласкай. Имам си причини. — Намираше свободното й държане за изнервящо и същевременно за ужасно привлекателно. Знаеше, че няма причина да се чувства привлечен от нея. Тя току-що каза, че ще убие двамата му най-добри приятели, а по поведението на Калан можеше да съди, че това не са само празни приказки. Нещо повече, мечът му беше на свобода, яростта беше на свобода. Осъзна, че дори магията на меча бе попаднала под влияние на вещицата. Почувства, че потъва, и за голяма своя изненада установи, че му е приятно.
Усмивката грейна на лицето й, бадемовите й очи заискриха.
— Както вече ти казах, само силните са достатъчно мъдри да прозрат необходимостта от някои съюзи. Магьосникът не беше от тях; опита се да ме убие. Тя също не е от тях; би направила същото като него. Дори не искаше да идва тук. Единствено ти си достатъчно мъдър, за да прецениш, че в днешно време един съюз като нашия е необходим.
Ричард с мъка овладя яростта си.
— Не се съюзявам с хора, които убиват приятелите ми.
— Дори ако те първи са се опитали да ме убият? Нямам ли право да се защитя? Трябва да легна и да умра, защото тези, които искат да убиват, са ти приятели? Ричард — каза тя, като поклати глава едновременно намръщена, но и с усмивка, — помисли върху онова, което казваш. Постави се на мое място.
Той се замисли, но не каза нищо. Тя страстно го прегърна през кръста.
— Но си много галантен. Ти, моят герой, направи нещо изключително рядко. Рискува живота си заради мен, една вещица. Подобно нещо не може да остане без награда. Спечели си едно желание. Всичко, което си пожелаеш, просто го кажи и ще бъде изпълнено. — Със свободната си ръка тя правеше във въздуха плавни движения. — Всичко, давам ти честната си дума.
Ричард се накани да отвори уста, но Шота нежно постави пръст на устните му. Топлото й тяло, стегнато под леката рокля, се притисна до него.
— Не ми разваляй мнението за теб, като отговориш прекалено бързо. Можеш да имаш каквото си поискаш. Не проигравай желанието си. Премисли го добре, преди да го изкажеш. Това е важно желание, предложих ти го с някаква цел, може би най-важното желание, което някога ще имаш. Бързането може да означава смърт.
Ричард кипна, независимо от странното въздействие, което имаше върху него тази жена.
— Няма какво да му мисля. Желанието ми е да не убиваш приятелите ми. Да не ги нараняваш, а да ги оставиш да си вървят.
Шота въздъхна.
— Страхувам се, че това ще обърка нещата.
— Така ли? Значи твоята дума не значи нищо?
Тя го погледна с укор. В гласа й се долавяше груба нотка.
— Думата ми означава всичко. Просто искам да знаеш, че това ще обърка нещата. Дойде тук, за да намериш отговора на един много важен въпрос. Идваш с някакво желание. Просто трябва да зададеш този въпрос вместо желание и ще получиш отговор.
— Нима не е това, което ти наистина искаш? Попитай се сама кое е по-важно; колцина ще измрат, ако не изпълниш задължението си. — Тя отново го стисна за кръста, прекрасната усмивка се върна на устните й.
— Ричард, мечът те обърква. Магията се бърка във вземането на решение. Прибери го и обмисли отново. Ако си достатъчно мъдър, ще се вслушаш в предупреждението ми; не го правя без причина.
Ричард ядосано пъхна меча в ножницата, за да й покаже, че това не би променило нещата. Погледна назад към Зед, замръзнал на мястото си. Хвърли поглед на Калан, около която неспирно се увиваха змии. Щом очите им се срещнаха, сърцето го заболя за нея. Знаеше какво иска Калан от него; можеше да го прочете в очите й; тя искаше да използва желанието си, за да намери кутията. Ричард извърна поглед от нея, в невъзможност да издържи на мъченията й нито миг повече. Обърна се към Шота с решителен поглед.
— Прибрах меча, Шота. Това не променя нещата. Така или иначе ще отговориш на въпроса ми. Твоят живот също зависи от това да разбера отговора. Трябва да го признаеш. Няма да проиграя желанието си. Да го използвам, за да получа отговор, който ти вече си решила да ми дадеш, би значело да загубя живота на приятелите си. А сега изпълни желанието ми!
Шота го погледна с древните си очи.
— Скъпи Ричард — кротко каза тя, — Търсачът се нуждае от своя гняв, но не го оставяй да изпълни главата ти за сметка на мъдростта. Не съди прибързано действия, които не разбираш напълно. Не всички са такива, каквито изглеждат. Някои са за твоето спасение.
Ръката й бавно се повдигна нагоре към лицето му, като това отново му напомни майка му. Нежността й го успокояваше, но и го натъжаваше някак си. В този миг почувства страх от близостта й.