Първото правило на магьосника

Гилер кимна.

— Ами тогава просто направи каквото ти е казала, сигурен съм, че перачките ще разберат, че това не са твои думи.

Рейчъл се вгледа в големите му тъмни очи.

— Всеки знае, че тя сама си капе роклите.

Гилер тихо се засмя.

— Права си, с очите си съм я виждал. Но няма смисъл да закачаме лъва, докато спи. — Тя не разбра думите му и направи физиономия. — Това означава, че ще загазиш, ако й го кажеш, така че по-добре си мълчи.

Рейчъл кимна; знаеше, че е точно така. Гилер още веднъж огледа коридора, но не видя никой.

Той се наведе още по-близо до нея и прошепна.

— Съжалявам, че нямах възможност да говоря с теб, да проверя как си. Намери ли си куклата-утешителка?

Тя усмихнато кимна.

— Толкова ти благодаря, Гилер. Чудесна е. Откакто ми я подари, два пъти ме изгонват навън през нощта. Тя ми каза, че не бива да говоря с теб, освен ако ти не прецениш, че е безопасно, така че просто изчаквах, както каза тя. Ние говорихме и говорихме, и тя ме кара да се чувствам толкова по-добре.

— Радвам се, дете — усмихна се той.

— Кръстих я Сара. Една кукла трябва да си има име, нали разбираш.

— Така ли? — той повдигна вежда. — Никога не съм го знаел. Е, тогава Сара е чудесно име за нея.

Рейчъл широко се усмихна; радваше се, че Гилер е харесал името на куклата й. Тя обгърна врата му с едната си ръка и доближи уста до ухото му.

— Сара също ми разказва за проблемите си — прошепна тя. — Обещах й да ти помогна. Никога не съм предполагала, че ти също искаш да избягаш. Кога можем да си тръгнем, Гилер? Все повече ме е страх от Принцеса Вайълит.

Когато тя го прегърна, голямата му ръка я потупа по гърба.

— Скоро, дете. Но първо трябва да приготвим някои неща, за да не ни открият после. Не бихме искали някой да ни последва, да ни намери и да ни върне, нали?

Рейчъл поклати глава на рамото му; в този миг чу стъпки. Гилер се изправи, оглеждайки коридора.

— Рейчъл, ще стане много лошо, ако ни видят да разговаряме. Някой може да… разбере за куклата. За Сара.

— По-добре да тръгвам — каза задъхано тя.

— Няма време. Застани до стената, покажи ми колко смела и тиха можеш да бъдеш.

Тя направи, каквото й каза Гилер, който застана пред нея, като я скри с мантията си. Рейчъл чу тракане на оръжие. Просто стражи, помисли си. След това чу тънкия лай. Кучето на Кралицата! Сигурно е Кралицата и нейните стражи! Ще загазят доста, ако Кралицата я намери да се крие зад мантията на магьосника. Тя може да разбере за куклата! Рейчъл се сгуши по-надълбоко в тъмните гънки. Мантията се разлюля, когато Гилер се поклони.

— Ваше Превъзходителство — каза той и се изправи.

— Гилер! — каза тя със злобния си глас. — Какво се промъкваш тук горе?

— Да се промъквам, Ваше Превъзходителство? Доколкото разбрах, мое задължение е да следя за това никой да не се промъква насам-натам. Просто проверявах магическата заключалка на стаята със съкровищата, за да съм сигурен, че никой не е бърникал там. — Рейчъл чу как кучето души около ръбовете на мантията му. — Ако желаете, Ваше Превъзходителство, мога да оставя нещата в ръцете на съдбата и да не проверявам онова, което ме притеснява — Малкото кученце заобиколи и се приближи до Рейчъл; тя чу как то души, души, души. На Рейчъл й се прииска Гилер да можеше да си тръгне, преди кучето да я е открило. — Всички ние просто ще си легнем с обикновена молитва към добрите духове, когато Татко Рал пристигне, всичко да бъде наред. И ако нещо се обърка, ами тогава просто можем да му кажем, че не искаме никой да се промъква насам-натам и затова не сме проверявали. Той може би ще ни разбере.