Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Да. Ако не е у нея, го държи в бюрото си. В чекмеджето откъм прозореца.
Той тръгна по коридора към стаята на Принцеса Вайълит. Стъпките му бяха толкова тихи, че тя дори не ги чуваше, докато той я носеше.
— Промяна на плановете, дете. Можеш ли да бъдеш смела заради мен? И заради Сара?
Тя кимна и обгърна с ръце шията му, за да се държи по-здраво, тъй като той вървеше бързо. Минаха покрай всички дървени врати със заострени върхове, докато стигнаха до най-голямата, двойна, намираща се в дъното на малък коридор, украсена с орнаменти от дялан камък. Стаята на Принцесата. Той я притисна до себе си.
— Добре — прошепна, — отиди да вземеш ключа. Аз ще остана тук да пазя.
Той я пусна на земята.
— Побързай — затвори вратата зад нея.
Завесите бяха вдигнати, така че да може да влиза слънчева светлина, и Рейчъл веднага видя, че стаята е празна. Нямаше прислужници, които чистят или нещо такова. Огънят беше догорял, а новият още не беше приготвен за през нощта. Огромното легло с балдахин на Принцесата вече беше оправено. Рейчъл харесваше кувертюрата с красивите цветя по нея. Тя подхождаше на надипления балдахин и завесите. Винаги си задаваше въпроса за какво й е на Принцесата такова голямо легло. В него спокойно можеха да се поберат десет души. Там, откъдето идваше, шест момичета спяха заедно на легло на половината на това, а кувертюрата беше едноцветна. Чудеше се как ли се спи на такова легло. Никога дори не бе сядала на него.
Знаеше, че Гилер искаше тя да побърза, така че прекоси стаята по дебелия килим и се приближи до лакираната маса от красиво орнаментирано дърво. Пъхна пръсти в златната дръжка и отвори чекмеджето. Беше й нервно да прави това, макар да го беше правила и преди, когато Принцесата я изпращаше за ключа, но никога преди не го беше правила, без да й бъде заповядано от Принцесата. Големият ключ за стаята със скъпоценностите се пазеше в червена кадифена кесийка, точно до малкия ключ от кутията, в която спеше Рейчъл. Тя го пусна в джоба си и върна чекмеджето на мястото му, след което провери дали е добре затворено.
Докато тръгваше към вратата, хвърли поглед към ъгъла на стаята, където се намираше кутията й за спане. Знаеше, че Гилер иска тя да бърза, но въпреки това се спусна към кутията — трябваше да провери. Промъкна се вътре в тъмното и отиде в задния ъгъл, където одеялото й беше хвърлено на купчина. Внимателно го повдигна.
Сара я погледна. Куклата беше точно там, където я беше оставила.
— Трябва да бързам — прошепна тя. — По-късно ще се върна.
Рейчъл целуна куклата по главата и отново я зави под одеялото в ъгъла, та никой да не може да я открие. Знаеше, че е рисковано да прибира Сара в замъка, но не можеше да понесе мисълта, че я оставя в хралупестия бор съвсем самичка. Знаеше колко е самотно и страшно там.
Когато свърши, изтича до вратата, отвори я съвсем мъничко и погледна Гилер. Той й кимна и й показа с ръка, че може да излезе.
— Ключът?
Тя го извади от джоба си, където държеше и пръчицата за магическия огън, и му го показа. Той се усмихна и каза, че е добро момиче. Отдавна никой не я беше наричал добро момиче. Гилер отново я взе на ръце и забърза по коридора, а после се спусна по тъмните тесни слугински стълби. Тя почти не чуваше стъпките му по камъка. Бакенбардите му я гъделичкаха по лицето. Щом слязоха, той отново я пусна на земята.
— Рейчъл — каза той, наведен над нея, — слушай внимателно, това е много важно, не е игра. Трябва да се измъкнем от замъка или и двамата ще загубим главите си, точно както ти е казала Сара. Но трябва да го направим умно, иначе ще ни хванат. Избягаме ли прекалено бързо, без предварително да сме направили каквото трябва, ще ни открият. Ако пък се бавим твърде много, ами, просто е по-добре да не се бавим.
Очите й започнаха да се изпълват със сълзи.
— Гилер, не искам да ми отрязват главата, казват, че боли ужасно.
Гилер я притисна до себе си.
— Знам, дете, и аз се страхувам — той постави ръце на раменете й и я накара да се изправи, след което се вгледа в очите й. — Но ако ми се довериш и правиш точно каквото ти казвам, и бъдеш достатъчно смела, ще се измъкнем оттук и ще отидем там, където никой никога не отсича главите на хората, нито ги заключва в кутии, където ще можеш да имаш кукла, никой няма да ти забранява това и никой и никога няма да иска да ти отнеме Сара, нито пък да я хвърли в огъня. Нали така?
Сълзите й започнаха да изчезват.
— Ще бъде чудесно, Гилер.
— Но трябва да бъдеш смела и да правиш точно каквото ти казвам. Понякога ще ти бъде трудно.
— Ще направя всичко, обещавам.
— А аз ти обещавам, Рейчъл, че ще направя всичко, за да си в безопасност. Заедно се набъркахме в това, ти и аз, но от нас зависят още много други хора. Ако си свършим добре работата, това ще означава, че още много хора, невинни хора, няма да загубят главите си.