Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Самюъл беше последният Търсач. Дойде тук преди много години с отчаяна молба за помощ. Но не можах да му помогна по никакъв начин, освен да изпитам състрадание към него. После, един ден внезапно се появи старият магьосник и взе меча — тя многозначително повдигна вежда. — Беше много неприятно приключение и за двама ни. Страхувам се, че ще трябва да си призная, че не изпитвам особено ласкави чувства към стария магьосник — лицето й отново доби меко изражение. — До ден днешен Самюъл мисли за Меча на истината като за свое притежание. Но аз знам, че не е така. Магьосниците винаги са били онези, които са се грижили за меча, следователно и за магията му, те просто временно го поверяват на истинския Търсач.
Ричард си спомни казаното от Зед, че понеже последният Търсач бил отвлечен от вещица, той отишъл и прибрал при себе си Меча на истината. Ето го Търсача; ето я и вещицата. Калан грешеше. Значи поне един магьосник се е осмелявал да отиде в Агаден.
— Може би е станало така, защото не е бил истински Търсач — успя да промълви Ричард, като търсеше начин да успокои себе си. Езикът му все още трудно се движеше.
Лицето й бе намръщено, застинало в изражение на истинска загриженост.
— Може би. Наистина не знам.
— Сигурно е така — прошепна той. — Не може да не е. В противен случай Зед би ме предупредил. Той ми е приятел.
Тя го погледна сериозно.
— Ричард, понякога съществуват неща, по-важни от приятелството. Зед знае това, ти също; в края на краищата, когато се наложи, правиш своя избор независимо от живота на приятеля си.
Ричард вдигна поглед към Зед. Колко му се искаше да поговорят. Точно сега изпитваше такава необходимост от него. Нима можеше да бъде вярно, нима можеше с лекота да избере кутията вместо живота на Зед, без да му мигне окото?
— Шота, ти обеща да го оставиш да си върви.
Очите й за миг се спряха на него.
— Съжалявам, Ричард — тя поклати ръка във въздуха по посока на Зед. Той се залюля и изчезна. — Това беше малка измама. Демонстрация. Това всъщност не беше старият магьосник.
Ричард си помисли, че би трябвало да се ядоса, но не го направи. Само се почувства наранен от измамата и тъжен, че Зед не е тук с него. След това през тялото му премина тръпка на смъртен ужас, от която кожата му настръхна.
— А това там наистина ли е Калан? Или вече си я убила и това е просто зрителна измама, номер? Още една демонстрация?
Шота си пое дълбоко въздух и гърдите й се повдигнаха, после се спуснаха надолу.
— Страхувам се — въздъхна тя, — че тя е съвсем истинска. И в това е проблемът.
Шота пъхна ръка в неговата и го накара да застане пред Калан. Самюъл ги последва и застана до тях. Ръцете му бяха толкова дълги, че както си стоеше изправен, с очи, предпазливо оглеждащи ту единия, ту другия, с пръстите си небрежно рисуваше линии и кръгове в прахта.
Шота за миг се вгледа в Калан, очевидно потънала в мисли, сякаш опитвайки се да разреши някаква дилема. Ричард просто искаше да махне змиите от нея. Въпреки думите на вещицата относно помощта и приятелството Калан все още беше ужасена, и то не от змиите. Очите й следваха не друг, а Шота, сякаш диво животно, попаднало в капан, проследява с поглед ловеца, не капана.
— Ричард — попита Шота, без да сваля поглед от Калан, — би ли могъл да я убиеш, ако се наложи? Ако тя се окаже заплаха за успеха ти, ще имаш ли силата да я убиеш? Ако от това зависи животът на всички останали? Кажи ми истината.
Въпреки обезоръжаващия глас, с който Шота зададе въпроса си, думите й го пронизаха като леден нож. Ричард срещна огромните очи на Калан, после хвърли поглед на жената до себе си.
— Тя е моят водач. Имам нужда от нея — просто и безцеремонно каза той.
Огромни бадемови очи се впиха в него.
— Това, Търсачо, не е отговор на въпроса, който ти зададох.
Ричард замълча; опита се да не издава нищо с лицето си.
Шота се усмихна със съжаление.
— Както си и помислих. И точно за това сбърка в избора на желание.
— Не съм сбъркал — възпротиви се Ричард. — Ако не бях постъпил по този начин, щеше да я убиеш!
— Да — сериозно кимна Шота — Щях. Образът на Зед беше тест. Ти го премина успешно и за награда ти дадох право на едно желание, не за да получиш нещо, което желаеш, а за да мога да свърша вместо теб едно тежко задължение, защото на теб ти липсва необходимата смелост. Това беше вторият тест. Тук, скъпо момче, ти се провали. Трябва да уважа желанието ти. Това е твоята грешка; трябваше да ме оставиш да я убия вместо теб.
— Ти си луда! Първо се опитваш да ме убедиш, че не си зла, казваш ми да те меря според делата ти, а сега ми разкриваш истинската си същност, като ми казваш каква грешка съм допуснал, като не съм ти позволил да убиеш Калан! И то за какво! Заради някаква измислена от теб заплаха? Тя не е направила нищо, с което да те заплаши, нито пък ще направи. Единственото, което иска, е да спре Мрачния Рал, също както и аз. Също както и ти!