Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Не искам да ме защитаваш. Не можем да рискуваме. Знаеш какво да правиш. Не бива да се месиш, преди той да ме спаси, иначе нямаме никакъв шанс да хванем толкова опасен човек.
— Ами ако не те „спаси“?
Не й се искаше да мисли за подобна възможност. Мъчеше се да не си представя какво ще стане, дори ако събитията тръгнат по правилното разклонение.
— Налага ли се да изнасям на един Пророк лекция за пророчествата? Трябва да направиш така, че да стане. После ще пусна Хана ти. А сега вземи конете и им осигури подслон за през нощта. И гледай да са нахранени.
Натан дръпна юздите от ръката й.
— Да е, както казваш, жено. — Той се обърна настрани. — По-добре се надявай никога да не сваля от врата си тая яка или един ден ще си поговорим надълго и на широко. В края на разговора едва ли ще можеш да стоиш на краката си, защото ще си в плачевно състояние.
Ан се изкиска.
— Натан, ти си добър човек. Имам ти доверие. Трябва и ти да ми вярваш.
Той я заплаши с пръст.
— Ако се оставиш да те убият…
— Знам, Натан.
Той изръмжа:
— А разправят, че аз съм бил побърканият. — Пак се обърна към нея: — Можеш поне да си вземеш нещо за ядене. Не си хапнала цял ден. Ей там отвъд има пазар. Обещай ми, че поне ще сложиш нещо в уста.
— Не съм…
— Обещай ми!
Ан въздъхна:
— Добре, Натан. Щом това ще те направи щастлив, ще си взема нещо за ядене. Но не съм много гладна.
Той размаха укорно пръст.
— Казах, че обещавам. А сега върви.
След като той най-после тръгна намусен с конете, тя се запъти към Кулата. Стомахът й се свиваше при мисълта, че се впуска слепешката в пророчество. Не й се щеше да се връща в Кулата, още по-малко щом е свързано с пророчеството. И все пак трябва да го направи. Това бе единственият начин.
— Меден кейк, госпожо? Струват само пени, а са толкова вкусни.
Ан сведе поглед към малко момиченце с огромна дреха, застанало зад паянтова маса. Меден кейк. Е, не беше обещавала какво ще хапне. Меден кейк щеше да свърши работа.
Ан се усмихна на симпатичното личице.
— Стоиш самичка тук цяла нощ?
Малката се обърна и посочи:
— Не, госпожо, баба е с мен.
Наблизо се бе свила прегърбена жена, увита в овехтяло одеяло, очевидно заспала. Ан бръкна в джоба си и измъкна монета.
— Вземи тая сребърна пара, скъпа, май имаш нужда от нея повече от мен.
— О, благодаря ви, госпожо. — Тя измъкна изпод масата парче меден кейк. — Ето, заповядайте. То е от специалните, с най-много мед. Пазя ги за най-милите хора, които спират пред масата ми.
Ан се усмихна и взе парчето:
— Е, благодаря ти, скъпа.
Щом Ан се запъти нагоре по пътя към Кулата, момиченцето започна да прибира нещата си.
Ан оглеждаше хората, суетящи се на всички страни из малкия пазар, и задъвка сладкия кейк. Търсеше човека. Никой не й се струваше опасен, но знаеше, че той е тук. Отново съсредоточи вниманието си в пътя. Каквото има да става, ще стане. Дали ще го понесе по-леко, ако знае как ще стане? Вероятно не.
В тъмнината никой не я видя да тръгва по пътя към Кулата, най-сетне остана сама. Искаше й се Натан да е с нея, но, от друга страна, не беше лошо да остане сама, макар и само за кратко. Без Натан можеше да помисли за живота си и за предстоящите събития. Толкова много години.
По някакъв начин това, което прави в момента, е като смъртна присъда, произнесена над хората, които обича. Но има ли избор?
Дояде парчето кейк и облиза пръстите си. Стомахът й не се успокои, както се бе надявала. Докато стигна до железния мост, вътрешностите й направо щяха да се пръснат. Какво й става? И преди се е сблъсквала с опасности. Може би с годините животът е започнал да й се струва по-ценен и стъпва по-предпазливо, от страх да не го изгуби.
Още щом запали свещ в Кулата, разбра, че нещо не е наред. Цяла гореше. На очите й пареше. Всичко я болеше. Да не би да се разболява? Скъпи Създателю, не сега. Точно в момента има нужда от сила.
Когато усети пронизващата болка под гръдната кост, притисна с ръка мястото и се стовари върху един стол. Стаята се завъртя, тя започна да стене. Какво е…?
Меденият кейк.
Никога не си бе представяла, че ще стане така. Беше се питала как ще успее някой да я надвие. Та нали в края на краищата Ханът й е с нея, по-силен от почти всяка друга магьосница. Как можа да бъде толкова глупава? Сви се на две върху стола, пронизана от страхотна болка.
Пред очите й всичко се размиваше, но успя да забележи как в помещението влизат две фигури — една ниска и една по-висока. Двама? Не беше очаквала да са двама. Скъпи Създателю, двама можеха да унищожат всичко.
— Виж ти, виж. Какво ми е донесла нощта.
Ан вдигна глава с усилие.