Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Кол трепна и простена.
Малът се ухили.
— Ха, ще те бъде май, а? Добре. — Бръкна по-надълбоко. — Раната е стигнала почти до кокала! — ахна той. — Тези проклети треви са отровили костния му мозък. Кой, в името на Гуглата, е сложил това? — попита той и погледна обвиняващо Паран.
— Не знам — отвърна той.
— Добре — каза Малът, дръпна ръката си и я изтри в одеялото. — Сега всички се отдръпнете. Направете ми място. Само една минута да бяхме закъснели, капитане, и този човек щеше да крачи към Портата на Гуглата. — Опря ръка на гърдите на Кол и затвори очи. — И се радвайте, че съм толкова добър.
Паран тръгна към масата и махна с ръка на сержанта да го последва.
— Първо, адюнкта Лорн свърза ли се вече с вас?
Хладният поглед на Уискиджак беше достатъчно красноречив отговор.
— Добре. Значи съм пристигнал навреме. — Паран погледна Калам, който стоеше зад сержанта. — Вие сте подведени. Да, планът е бил да се завземе градът, но също така междувременно да бъдете убити.
Уискиджак вдигна ръка да го прекъсне.
— Един момент, сър. С Татърсейл ли се сетихте за това?
Паран затвори очи.
— Тя е… мъртва. Докато гонеше Хеърлок в равнината Риви, Тайсхрен я хвана. Намерението й беше да ви намери и да ви каже всичко, което ви казвам сега. Боя се, че не мога да се меря с нея като ваш съюзник, щом се появи адюнктата, но поне ще мога да ви подготвя донякъде.
— Не ми харесва идеята да ни помага един слуга на Опонн — намеси се Калам.
— Една доста авторитетна особа ме увери, че не съм слуга на Опонн — отвърна Паран. — Мечът долу обаче е негов инструмент. Вашият взводен магьосник би трябвало да може да го потвърди.
— Планът на адюнктата — напомни му Уискиджак и пръстите му нервно забарабаниха по масата.
— Няма да й е трудно да ви намери. В тази област тя има талант. Но се опасявам, че не тя е главната заплаха. С нея има един Т’лан Имасс. Може би задачата й е просто да го доведе до вас и после той да се заеме с останалото.
Калам изруга.
— Чантата, ефрейтор — каза Уискиджак.
Убиецът се намръщи, но взе оставената до вратата войнишка чанта за продоволствие и я сложи на масата.
Уискиджак извади от нея нещо, увито в тъмночервена коприна. Махна плата и откри две пожълтели кости от човешка ръка, до лакътя. Костите на лакътната става бяха свързани със зеленясала медна тел. Краищата на китките също бяха увити, но като крива дръжка на нож, зад която стърчеше назъбено острие.
— Какво е това? — попита капитанът. — Никога не съм виждал такова нещо.
— Щях да се изненадам, ако бяхте виждали — отвърна Уискиджак. — Още в дните на императора всеки от вътрешния кръг военни командири притежаваше едно от тези, плячката от една ограбена гробница на К’Чаин Че’Малле. — Стисна костите с двете си ръце. — До голяма степен това е източникът на успеха ни, капитане. — Надигна се и заби острието в масата.
От костите изригна ослепително бяла светлина, после се сви и закръжи като нишка между тях. Паран чу глас, който му беше добре познат.
— Вече започвах да се безпокоя, Уискиджак — избоботи Върховен юмрук Дужек.
— Неизбежно — отвърна сержантът и погледна намръщено Паран. — Малко имахме да докладваме… досега. Но трябва да знам какво е положението в Пейл, Върховен юмрук.
— Да опресниш, преди да ме залееш с лошите новини, нали? Много добре — каза Дужек. — Тайсхрен се върти в омагьосан кръг. Много беше нещастен, когато Белурдан загина заедно с Татърсейл. Още двама от Старата гвардия бяха пометени в едно жестоко нападение. Оттогава е изтерзан от въпроси. Що за игра играе Опонн? Дали наистина е имало сблъсък между Рицаря на Тъмнината и Сенкотрон? Дали куклата с въплътената в нея душа е отвлякла, изтезавала и след това убила един офицер на Нокътя в Натилог и какви истини е издал горкият човечец?
— Не знаем дали Хеърлок е направил това, Върховен юмрук.
— Вярвам ти, Уискиджак. Все едно, доста от плановете на императрицата наистина са разкрити и всъщност тя, изглежда, е убедена, че разформироването на моята армия ще ме върне отново под крилото й, за да може да ме озапти със заповед да поема командването на гарнизоните в Седемте града, като по този начин потуши с кръв назряващия бунт. Тук сериозно се е объркала — поне да беше обърнала внимание на донесенията на Ток-младши. Е… намеренията на Ласийн вече, изглежда, се осланят на адюнкта Лорн и на Онос Т’уулан. Те са се добрали до гробницата на джагъта, Уискиджак.