Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– В такъв случай единият мотор липсва. Тъй като и оръжието го няма, бихме могли да заключим, че на мястото е присъствало и трето лице, което е успяло да изчезне.
– Звучи логично.
– Това поражда друг проблем. Ако двамата господа са пристигнали от Свавелшьо на мотори, то липсва и превозното средство на третото лице. То може да е напуснало местопрестъплението със своето превозно средство или с мотора. Разстоянието оттук до централния път към Стренгнес е доста голямо.
– Освен ако третото лице не е живеело в лятната къща.
– Хм – рече Йеркер Холмберг. – Но тя е собственост на покойния адвокат Нилс Бюрман, който определено не живее вече тук.
– Може да има замесено и четвърто лице, което да си е тръгнало с кола.
– Но защо не са избягали заедно в такъв случай? Не смятам, че в основата на цялата тази история е залегнала кражба на мотор „Харли Дейвидсън“, колкото и популярни да са тези машини.
Замисли се за миг, след което помоли полицаите от Стренгнес да определят двама служители, които да проверят дали мотоциклетът не е изоставен на някой горски път, както и да разпитат съседите дали не са забелязали нещо необичайно.
– Тук почти няма хора по това време на годината – рече ръководителят на отряда, но обеща да направи каквото може.
След това Холмберг отвори незаключената врата на къщата. Веднага откри оставените на кухненската маса папки, които съдържаха проучването на Бюрман за Саландер. Седна на един стол и започна да ги разглежда с почуда.
ЙЕРКЕР ХОЛМБЕРГ ИМАШЕ късмет. Само трийсет минути след като започнаха да обикалят по съседните къщи, полицаите попаднаха на седемдесет и две годишната Анна Виктория Хансон. Тя бе прекарала целия ден в разчистване на боклука от градината си, която се намираше при отбивката за вилната зона. Да, жената виждала добре. Забелязала дребно момиче с черно яке да минава пеша покрай дома ѝ по обяд. Около петнайсет часа се появили и двама мъже на мотоциклети. Вдигнали страшен шум. Малко след това момичето профучало в обратна посока на един от мотоциклетите. След това пристигнали и полицаите.
В момента, в който Йеркер Холмберг чу доклада, на мястото пристигна Кърт Свенсон.
– Какво се е случило? – попита той.
Йеркер Холмберг мрачно погледна колегата си и отговори:
– Не знам как да ти обясня.
– ЙЕРКЕР, ДА НЕ БИ ДА СЕ ОПИТВАШ да ми кажеш, че Лисбет Саландер се е появила в лятната къща на Бюрман и сама е пребила двамата председатели на МК „Свавелшьо“? – попита Бублански в телефонната слушалка.
По гласа му личеше, че е напрегнат.
– Ами, нали Паоло Роберто ѝ е бил треньор…
– Йеркер, млъкни.
– Добре, де. Магнус Лундин има огнестрелна рана в ходилото. Съществува известен риск да остане куц. Куршумът е излязъл през задната част на петата.
– Поне не го е застреляла в главата.
– Не е имало нужда. Доколкото разбрах от специалния отряд, Лундин е имал сериозни травми по лицето, счупена челюст и два избити зъба. Медиците предполагат, че има и сътресение на мозъка. Освен раната в крака се е оплакал и от силни болки в слабините.
– Какво е състоянието на Ниеминен?
– Той е напълно здрав. Но по думите на старчето, което ги е открило, е бил в безсъзнание, когато то влязло в двора. В началото не бил контактен, но впоследствие се посъвзел и се опитал да избяга точно когато полицаите от Стренгнес пристигнали на мястото.
За първи път от доста дълго време Бублански бе напълно озадачен.
– Има и един мистериозен детайл… – рече Йеркер Холмберг.
– Не свършиха ли вече?
– Не знам как да си го обясня. Коженото яке на Ниеминен… Той нали е дошъл дотук на мотор…
– Да?
– Скъсано е.
– Как така?
– Липсва цяло парче. На гърба му има огромна дупка с размери два на два дециметра. Точно на мястото на емблемата на МК „Свавелшьо“.
Бублански вдигна вежди.
– Защо ѝ е на Лисбет Саландер да отреже парче от якето му? За трофей?
– Нямам представа, но си мислех нещо друго – рече Йеркер Холмберг.
– Какво?
– Магнус Лундин има голям търбух, рус е и носи косата си вързана на конска опашка. Един от мъжете, отвлекли приятелката на Лисбет Саландер – Мириам Ву, е бил рус, с бирено коремче и конска опашка.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР НЕ БЕ изпитвала такава еуфория, откакто преди няколко години посети „Грьона Лунд“[80], за да се качи на скоростното влакче и да изпита усещането „свободно падане“. Бе се возила три пъти и щеше да го стори с удоволствие още три пъти, ако не ѝ бяха свършили парите.
Установи, че да се возиш на 125-кубиков мотор „Кавазаки“, който на практика представляваше просто малко по-мощен мотопед, не можеше да се сравни с усещането да управляваш „Харли Дейвидсън“ от 1450 кубика. Първите триста метра по лошо поддържания горски път от къщата на Бюрман мотоциклетът подскачаше нагоре-надолу като влакче на ужасите, а Лисбет се чувстваше като същински жироскоп. На два пъти за малко да излезе от пътя, но с много усилия успя да овладее превозното средство. Бе като да яздиш подплашен лос.