Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Смятате, че има нещо общо с всичките тези престъпления...
- Не съм казал подобно нещо, не! А и сме далече, много далече от... Но това е подробност и в този род следствия може да се върви напред само благодарение на такива подробности... Подробност, към която добавяме друга подробност, често ни води до решаване на казус, който отначало изглежда много объркан и сложен. Това е като да сглобяваш пъзел...
- Може ли да попитам защо ме подозирахте? - осмели се да попита Жозефин.
- Такъв ни е занаятът: да подозираме обкръжението на жертвата. Обикновено убиецът е някой от близките. Странното при вас е, че сте запазили мълчание дълго време след като са ви нападнали. Всеки човек в такива случаи тича в участъка и разказва всичко от игла до конец. Веднага. Докато вие не само не сте съобщили за нападението, а сте чакали доста, преди да подадете оплакване. Сякаш познавате виновника и искате да го защитите.
- Сега вече мога да ви го разкрия... Отначало беше заради Зое, но всъщност и защото заподозрях мъжа ми.
- Антоан Кортес? - инспекторът извади папка от купчината и я отвори. Прехвърли няколко листа и зачете на глас. - Умрял на че-тирийсет и три години, изяден от крокодил в Килифи, Кения, след като в продължение на две години е ръководил ферма за крокодили, собственост на китаеца господин Уей с адрес...
Той раздипли живота на Антоан. Дата и място на раждане, имената на родителите, връзката му с Милен Корбие, работата му за „Гънман“, познатите, интересите му, банковите заеми, номерът на обувките. Не пропусна дори обилното изпотяване. Справка за живота на Антоан Кортес. Жозефин слушаше смаяна.
- Той е мъртъв, госпожо. Знаете го. Посолството на Франция е назначиЛо разследване на случая и заключението е потвърдило смъртта. Какво ви кара да мислите, че може да е жив и да е инсце-нирал смъртта си?
- Стори ми се, че го зърнах в метрото един ден... всъщност съм сигурна, че го видях. Но той се направи, че не ме е познал. А и дъщеря ми Зое получаваше писма от него. Почеркът беше неговият.
- Разполагате ли с тези писма?
- Дъщеря ми ги запази...
- Можете ли да ги донесете?
- В тях говореше, че се възстановява, описваше как е успял да се откопчи от зъбите на крокодила, та реших, че не е умрял, че се е върнал, че е искал да ме уплаши...
- Или да ви очисти... Какъв мотив би имал?
- Говоря глупости, както виждате, имам развинтено въображение.
- Не. Отговорете ми.
Жозефин закърши ръце и ушите й отново пламнаха.
- Беше през ноември, доколкото си спомням. Търсех сюжет за нов роман и се хвърлях на всяка попаднала ми идея... Помислих, че може да е той, защото беше слабохарактерен, искаше да успее на всяка цена и беше обяснимо да завижда на тези, които успяват. На мен най-вече. Зная, че това, което казвам, е ужасно, но си го помислих... В нашия свят е страшно да си неудачник. Смазват те, презират те. Реакцията може да бъде омраза, гняв, желание за отмъщение, което не може да се потисне...
Той си водеше бележки, без да спира да задава въпроси.
- По коя линия на метрото го видяхте за пръв път?
- Видях го един-единствен път. По маршрута на шеста линия, но не го вземайте за чиста монета, въобразих си. Може да не е бил той. Той ненавиждаше червения цвят, а този ден беше с червено поло, който познава добре Антоан, веднага ще разбере, че не е бил той.
- На този детайл ли се основавате? Ненавиждал е червения цвят, следователно не е възможно да е бил той... Обърквате ме, госпожо Кортес!
- Това е детайл, както казахте, а детайлът е от значение. Антоан беше изключително придирчив за някои неща, имаше си принципи, които отстояваше...
- Не всички - прекъсна я Гарибалди. - В тази папка има разкази за немалко остри свади, ръкопашни схватки, които доказват, че се е противопоставял на някои колеги в Момбаса. Сбивания след гуляи, едно от които е завършило зле, мъжът ви е бил замесен... Един човек е бил убит.
- Не е възможно. Не и Антоан! Той правеше път на мравката!
- Не говорим за същия Антоан, госпожо. Когато вижда как всичките му мечти рухват, човек може да стане опасен...
- Не и до степен да...
- Да поиска да ви убие? Помислете: вие сте успели, той се е провалил. Запазили сте дъщерите си, спечелили сте много пари, създали сте си име и той се е почувствал унизен, потъпкан. Според него вие сте отговорна и ставате негова фикс-идея. Следващия път, когато търсите тема за роман, елате при мен. Какви истории мога да ви разкажа, бедна ви е фантазията!
- Това е невъзможно...
- Всичко е възможно и в това отношение действителността надминава всякаква измислица.