Том 6 (Исторически драми) [bg]

БЪКИНГАМ

                        Сър Никлас,

за ранг не говорете! Всяка почест

сега за мен ще бъде подигравка.

Аз дойдох тук върховен конетабъл249

и Бъкингамски дук; сега съм само

нещастникът на име Едуард Бун.

Но въпреки това съм по-богат

от свойте обвинители, които

не са и чували какво е правда.

Сега с кръвта си аз я подпечатвам

и те от туй ще стенат някой ден!

Баща ми Хенри, Бъкингамски дук,

пръв вдигнал се срещу злодея Ричард,

в беда изпадна и подири помощ

от Банистър, един слуга при него;

подлецът го предаде и баща ми

бе хванат и без съд обезглавен —

мир на праха му! След това, когато

на трона възкачи се Хенри Седми,

баща ми той оплака, а пък мене

с великодушната ръка на крал

възстанови в правата ми и вдигна

от съсипните знатното ми име.

Сега синът му, Хенри Осми, взе ми

с един-единствен удар име, чест,

живот и всичко скъпо на земята!

Аз бях почетен, вярно е, със съд,

и почетен, признавам го, така че

съм по-щастлив донейде от баща си,

но в крайна сметка имаме със него

една съдба: и двамата сме жертва

на своите служители, на тези,

в които имахме най-много вяра!

О, как коварно, как срещуприродно

услужиха ни те! Но небесата

си имат свои цели. И все пак

вий, изпращачи мои, запомнете

съвета на един напускащ вече

света на живите: когато, щедри,

раздавате приятелство и обич,

пазете се! Защото тез, които

превръщаме в довереници свои,

щом видят, че съдбата ни изменя,

като море отдръпват се от нас

и, ако връщат се, го правят само

за да ни потопят! Добри сърца,

молете се за мен! Аз трябва вече

да ви напусна. Сетните минути

на мойто скитане настъпват! Сбогом!

И ако ви дотрябва някой ден

печална повест, то спомнете мен!

Това е всичко. Господи, прости ми!