Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Когато го видял в това състояние, Салих се съгласил. Двамата се потопили в морето, стигнали до двореца на Салих. Там царят видял баба си. Тя го прегърнала, целунала го по очите и възкликнала:
— Добре си дошъл, чедо мое!
Салих разказал на майка си как Бадр Басим се влюбил в дъщерята на цар Самандал, и рекъл:
— Той дойде да я поиска от баща й и да се ожени за нея!
Много се разгневила майката на Салих и рекла:
— Сбъркал си, като си разказал за царкиня Джаухара пред племенника си! Самандал е глупав, но силен, не дава и дума да се продума дъщеря му да се омъжи! Всички морски царе я искаха от него, но той не хареса нито един. Боя се, че ще откаже и на нас! Ние си имаме гордост, а той няма да пропусне да ни скърши хатъра!
— А какво да правим, майко? — рекъл Салих. — Бадр Басим обикна тази девойка и пожела непременно да я поиска от баща й, пък дори да загуби царството си! Той твърди, че ако не се ожени за нея, ще умре от любов! Баща му бе цар на всички перси, сега той стана техен цар! Джаухара му най подхожда! Ако онзи започне да ми твърди, че бил цар — този също е цар, син на цар! Ако рече, че тя е хубава — той е още по-хубав! Ако каже, че царството му е широко — този има по-широко царство от неговото!
— Прави каквото щеш! — рекла майка му. — Но когато го заговориш, трябва да приказваш любезно с него! Ти познаваш и глупостта му, и силата му!
Салих взел две торби, пълни със скъпоценни камъни, натоварил ги на двама слуги и потеглил с тях и с племенника си към двореца на цар Самандал. Целунал земята пред него, поздравил го най-учтиво. Самандал приел поздрава му и заговорил:
— Добре си ми дошъл! От какво имаш нужда?
Изправил се отново Салих, пак целунал земята и рекъл:
— Царю честити, имам молба към Аллаха и към разумния цар пред себе си. Ти си като безстрашен лъв! Дълго трябва да говоря, докато изброя достойнствата ти, защото вестта за теб се носи сред народи, където си известен с великолепие, щедрост, милост, дружелюбие и признателност! — Салих отворил двете торби, разсипал пред Самандал различни скъпоценности и добавил: — Царю честити, дано приемеш дара ми и внесеш покой в душата ми, че си го приел…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че цар Самандал запитал:
— Защо ми даваш този дар? Кажи ми какво ти е нужно! Ако мога да го изпълня, ще го изпълня начаса! Ако пък не мога — значи Аллах ми е дал само толкова сила, колкото мога да нося!
Целунал Салих за трети път земята пред него и рекъл:
— Царю честити, в ръката ти е онова, което търся! Да не съм луд, че да искам от цар нещо, което той не може да изпълни! Някакъв мъдрец е рекъл: „Ако искаш да изслушат молбата ти, искай само възможни неща!“
— Моли каквото искаш! — рекъл цар Самандал.
— Царю честити! — отговорил Салих. — Дойдох да търся и пожелая един самотен бисер, една скрита скъпоценност — царкинята Джаухара, която е дъщеря на най-славния владетел! Не обръщай лицето си от онзи, който чака благоволението ти!
Царят се разсмял така, че се разтресъл и паднал по гръб.
— Абе, Салих! — възкликнал той. — Мислех те за умен мъж! Искай нещо благоразумно, не говори слова безумни! Какво те е прихванало да се подлагаш на опасност, като искаш дъщери на царе? Нима е по силата ти да се качиш на такова високо стъпало?
— Аллах да направи царя справедлив! — рекъл Салих. — Аз не я искам за себе си! Ако я исках за себе си, пак бих бил достоен за нея, че и за нещо повече — знаеш, че баща ми бе един от морските царе, макар че сега ти си царят на всички морета! Но аз я искам за цар Бадр Басим, владетеля на земята на персите. Неговият баща бе цар Шахраман и ти познаваш силата му! Казваш, че си велик цар, но цар Бадр Басим е по-велик! Казваш, че дъщеря ти е хубавица, но цар Бадр Басим е по-хубав от нея, от по-висок и по-знатен род! Знаеш, че царкиня Джаухара все един ден трябва да се омъжи! И ако си решил да я омъжваш, синът на сестра ми най-много от всички женихи заслужава ръката на дъщеря ти!
Царят много се разгневил, едва не полудял и викнал:
— Как смееш да ми държиш такъв език, как смееш да споменаваш името на дъщеря ми и да ми твърдиш, че синът на сестра ти Джуланнар е достоен за нея? Че кой си ти? Коя е сестра ти? Кой е и синът й, че да ми говориш подобни приказки? В сравнение с дъщеря ми вие сте кучета! — после викнал на стражите си: — Стражи, отсечете главата на този проклетник!