Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Онзи, който преди много нощи я беше довел тук, за да помогне на Кор.
– Съжалявам. – Той се поклони ниско, приковал очи в нейните. – Това едва ли би могло да се нарече подобаващ поздрав.
Лейла тъкмо се канеше да направи реверанс, когато си спомни, че той не заслужава подобно уважение. Също като Кор, той беше от противниковия лагер.
– Изглеждаш така, сякаш замръзваш – промълви войникът.
Акцентът му изобщо не бе като този на Кор; всяка дума бе съвършено произнесена, гласът му бе напевен, а не груб. Ала Лейла не можеше да бъде заблудена толкова лесно. Той вече я бе използвал веднъж.
Нямаше никакво съмнение, че би го сторил отново.
– Е, какъв разговор води с него? – попита я, присвивайки очи.
Лейла се уви още по-плътно в дрехите си.
– Смятам, че ако искаш да знаеш, би могъл и сам да го попиташ. А сега, ако ме извиниш, трябва да си вървя…
Пръстите, които се впиха над лакътя ѝ, сякаш бяха от желязо; красивото му лице беше потъмняло заплашително.
– Не, не мисля така. Искам да ми кажеш какво обсъжда с него.
Лейла вирна брадичка и го погледна право в очите.
– Искаше да знае дали е истинска.
Челото на войника се изглади и той охлаби хватката си.
– Моля?
– Прокламацията за развода. Искаше да знае дали Рот наистина се е отказал от кралицата си… и аз го уверих, че действително е така.
Войникът я пусна.
– Ако приемем, че може да ти се има доверие.
– Това с нищо не променя истината. Която, сигурна съм, можеш да откриеш и другаде.
Всъщност едва ли – като се имаше предвид, че обитателите на имението нямаха никакъв контакт с останалите от расата. Ала може би войникът не го знаеше.
– Значи, е било уредено обвързване, за което краля изобщо не го е било грижа.
– Напротив, всеки можеше да види любовта им. Той бе истински и дълбоко обвързан. – Лейла се насили да свие нехайно рамене. – Отново – вярвам, че ще го чуеш и от други.
Троу поклати глава.
– Тогава не може да се е отказал от нея.
– Може би ще е добре да претеглиш това срещу амбициите си за престола. – Лейла отстъпи дискретно назад. – Мъж, който е в състояние да се откаже от своята шелан, е готов на всичко, за да запази онова, което други се опитват да му отнемат. Врагът, когото предизвиквате с действията си, не може да бъде победен… и ще ви открие. Бъди сигурен.
– Ама че сме надъхани.
– За пореден път – това е нещо, което и сам можеш да откриеш. Или пък не. И в двата случая то не ме засяга.
Когато той я остави да направи още една крачка назад, Лейла си помисли, че вероятно ще успее да се махне.
– Не е само това. Нали?
– Не – отвърна тя.
– Тогава защо той просто не се дематериализира?
Лейла се намръщи. Не беше помислила за това.
– Трябва да попиташ него.
– Това не е неговият стил. – Очите на войника се плъзнаха по тялото ѝ. – А и мисля, че мога да се досетя. Внимавай, Избранице. Той не е такъв, за какъвто го смяташ. Способен е на измяна, каквато жена като теб не е в състояние дори да си представи.
– Ако ме извиниш, трябва да си вървя. – Тя направи реверанс и си заповяда да се съсредоточи, да се съсредоточи, да се съсредоточи…
– Бъди внимателна.
Тези думи отекваха в главата ѝ, докато се дематериализираше от поляната… и отново приемаше физическите си очертания пред главния вход на имението.
Докато се взираше във вратата пред себе си, усети, че я побиват тръпки. Боецът ѝ се струваше по-страшен от Кор – знаеше, че Кор никога няма да я нарани. Нямаше представа откъде е така сигурна, но то бе като ударите на сърцето ѝ – нещо, което усещаше в средата на гърдите си.
Другият мъж? Съвсем не беше така. Изобщо.
Лейла затвори очи. Как само ненавиждаше тази неопределеност между нея и Кор. Как щеше да издържи часовете, които оставаха до утре в полунощ? И защо я караше да чака?
Та тя вече знаеше какъв ще бъде отговорът му.
32 „Просто го направи!“ е рекламното мото на спортната марка „Найки“. – Бел. прев.
60
Селена се облече напълно, бельо и всичко останало. Въпреки че ръцете ѝ трепереха толкова силно, че едва успяваше да ги накара да я слушат.
Когато най-сетне влезе в спалнята, откри Трез седнал на стола с висока облегалка зад бюрото, на което тя понякога пишеше в дневника си. Слава богу, че след като бе приключила със записките от предишната нощ, тя бе затворила подвързаната с кожа тетрадка.
Защото беше писала за него, разбира се.
И имаше чувството, че предстои да добави още.
Той я погледна и тъмните му очи проблеснаха за миг.