Кралят

Косата му крещеше да бъде оставена да се развихри, ала вместо да я освободи, Кор извади по-малкия ѝ братовчед от ножницата на кръста си.

Мачетето имаше стоманена дръжка с гумена ръкохватка и когато го вдигна над главата си, то сякаш се превърна в продължение на ръката му.

Всичко можеше да свърши само за миг – с един удар в гърдите. Но това би било адски скучно. Кор стисна лицето на лесъра със свободната си ръка, изви главата му настрани и отряза едното ухо…

Писъкът, отекнал в нощта, бе истинска музика за неговите уши.

– А сега и другото – изръмжа и обърна главата на убиеца на другата страна. – Трябва да има симетрия.

Острието на мачетето изсвистя във въздуха за втори път, с такава точност, че не докосна нищо друго освен ухото. Болката се оказа достатъчна, за да обезвреди жертвата… по всяка вероятност помогна и това, че убиецът знаеше колко по-лоши ще станат нещата.

Страхът нерядко водеше до парализа.

А лесърът имаше пълно основание да бъде ужасèн.

С бърза поредица удари Кор се спусна надолу, забивайки острието дълбоко във всяко от раменете, за да среже сухожилията и да обездвижи горната половина на тялото… а после стори същото със сгъвките на коленете.

След това се отдръпна и загледа гърченето пред себе си, докато вдъхваше вонята… както и страданието. Да причинява болка, подхранваше звяра в него, ястие, което злата му част погълна хищно… и си остана все така гладна.

Време бе да направи нещо по-сериозно. Реши да отреже левия крак… бавно. Без да влага цялата си сила, той нанесе един, два… три удара, преди острието да стигне докрай. С десния крак се разправи също толкова лениво.

А докато се занимаваше с това, умът му се върна към мисли, които само подхранваха злото в него.

Мислеше си за номера, който Рот им беше погодил. Тим, адвокатът, бе разгледал документа за разтрогване на обвързването и го беше обявил за законен… ала Кор знаеше, че е съставен със задна дата.

Сякаш някой би могъл да го убеди, че кралят не бе подписал документа в мига, в който прокламацията за вота на недоверие се беше озовала върху бюрото му.

Залови се за работа под коляното и ритъмът на ударите с мачетето му напомни за Древната страна, когато цепеше дърва, за да уталожи гнева си.

Въпросът, на който искаше отговор, бе колко далеч стигаше този документ. Наистина ли кралят бе зарязал своята шелан.

„Той обича своята шелан с цялото си същество.“

Пристъп на сила го заля при гласа на Избраницата, отекнал в главата му… съвсем навреме, защото тъкмо се залавяше с бедрата. Никакво сдържане повече – оголил зъби, той вложи цялата си сила в ударите, посичайки кожа и кости, така че черна кръв оплиска лицето му.

Лесърът дращеше с нокти по паважа, те се забиваха в настилката под снега, докато писъците заглъхваха в гърлото му, тялото му беше сковано от шока, който превзе дишането и пулса му.

Ала нямаше да умре от това.

Всъщност имаше само един начин да бъде убит.

Кор накълца лесъра на парчета, оставяйки единствено главата, прикрепена към туловище без крайници, докато локви черна кръв се събираха там, където някога имаше ръце и крака.