Кралят

Водата издаде тих звук, сякаш тя се бе надигнала леко.

– Трез? Добре ли си?

– Не.

Толкова пъти в живота си бе политал в зейнала под краката му пропаст или пък миналото се бе връщало, за да му вгорчи дните. Ала никога по този начин.

– Трез? – А когато той не ѝ отговори: – Плашиш ме.

– Аз… – Мамка му, откъде да започне. – Селена, толкова съжалявам.

– Защо? – Гласът ѝ тегнеше от напрежение. – За какво се извиняваш?

От срама гърлото му се бе свило така, че едва успяваше да диша.

– Трябва да бъда откровен с теб. Напълно откровен.

– Нима досега не беше?

Той можа единствено да поклати глава.

– Виж, знаеш, че съм имал… многобройни отношения с човешката раса.

– Предишния път не се изрази точно така – отбеляза тя.

Ново поклащане на главата.

– Работата ми… имам клуб. Знаеш ли какво е това?

– Ръгби? Или бейзбол?

– Нощен клуб. Място, където хората пият и… слушат музика. – Исусе Христе. – И правят други неща.

– Да…?

Трез свали ръце от лицето си. Тя беше седнала във ваната и розовите ѝ зърна бяха на самата повърхност на водата, топлата вода ги докосваше… не че тя забелязваше.

– Имаш ли нещо против да излезеш от ваната и да си сложиш халат? – попита той.

– Няма от какво да се срамувам.

Е, по този въпрос нямаше две мнения.

– Така е. Просто ми е трудно да се съсредоточа.

– Може би искам да ти е трудно.

По дяволите, девиците не би трябвало да са толкова съблазнителни. Но разбира се, тя вече не беше такава… той се беше погрижил за това.

Мамка му.

– Е, постигна го.

– Беше започнал да ми казваш за работата си.

Трез прикова очи в пода. Най-обикновени бели плочки, стари, но добре изтъркани, така че изглеждаха свежи дори с пукнатините и липсващите парченца тук-там.

– Трез? – С крайчеца на окото си я видя как изпъва крак и пуска топлата вода. – Какво се опитваше да кажеш?

Просто го направи.

Страхотно, животът беше сведен до реклама на „Найки“32.

– Занимавам се с трафик на жени. Знаеш ли какво означава това?

Селена се намръщи.

– Изкарваш ги на улицата?

– Продавам ги. Телата им. Обикновено на мъже.

Гробовно мълчание.

Трез вдигна очи и срещна нейните.

– Плащат ми за това. Аз ги продавам. Разбираш ли?

След един дълъг миг красивите ѝ ръце пуснаха ръба на ваната и се скръстиха върху гърдите ѝ.

Именно, помисли си той.

– И това не е най-лошото.

Още една дълга пауза. А после:

– Мисля, че бих искала да се облека.

Трез стана и се отправи към вратата.

– Да, и аз така предположих.

* * *

Насред затрупаното със сняг поле Лейла се обърна рязко и потисна желанието да изпищи при вида на мъжа, който излезе иззад голямото дърво. Беше войникът, онзи, който бе ранен и бе доведен в тренировъчния център на Братството. Онзи, който не я бе поправил, когато тя предположи, че е свързан с братята.