Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Нищо.
Когато излязоха на истинския път, спряха и зачакаха, все така скрити между дърветата. И в двете посоки не се виждаха никакви коли; хоризонтът, както се казваше, беше чист.
По нареждане на Асейл, Ивейл натисна газта и те се понесоха в нощта.
С кокаин и хероин на стойност петстотин хиляди долара у себе си.
Дотук добре.
След като беше извлякъл всичко, което успя, от телефоните на двамата Бенлоис, Асейл беше пресял всички номера и съобщения, особено международните. Открил бе два номера в Южна Америка, с които бяха водени много разговори. Обадил се бе от апарата на Рикардо и трябваше да мине през цял куп засекретени прехвърляния, преди да получи сигнал от другата страна.
Както можеше да се очаква, след като се представи и обясни целта на обаждането си, беше посрещнат с голяма доза изненада, но тъй като Бенлоис бе съобщил на съдружниците си за своя най-нов и най-голям клиент, те не останаха прекалено шокирани от новината, че онзи, който някога бе търговец на едро, бе станал излишен… и бе премахнат.
Асейл им беше предложил сделка, за да започнат отношенията си както трябва – един милион в кеш за продукт на стойност половин милион. Един вид жест на добра воля.
В края на краищата за съдружията трябва да се грижиш.
Беше останал доволен от мъжете, изпратени, за да осъществят сделката. Несъмнено бяха с класи над главорезите на Бенлоис, истински професионалисти.
Сега той и братовчедите трябваше просто да разпределят стоката за разпространение на дребно и да се свържат с главния лесър, за да се заеме с продажбата. И бизнесът можеше да продължи, сякаш Бенлоис никога не беше съществувал.
Съвършено изиграно.
– Мина добре – подхвърли Ерик, когато поеха по пътя, отвеждащ до стъклената къща на Асейл.
– Така е.
Докато се носеха напред, Асейл се взираше през прозореца и гледаше как дърветата минават покрай тях. Къща. Онази ловджийска хижа.
Би трябвало да е по-доволен. В края на краищата това щеше да открие пред него огромни възможности за печалба. А той обичаше парите и властта, която те носеха. Наистина ги обичаше.
Ала вместо това единственото, за което бе в състояние да се тревожи, бе къде е неговата жена и дали бе успяла да се добере невредима до Маями заедно с баба си.
Не можеше да направи нищо по въпроса.
Тя си бе отишла.
Завинаги.
61
Когато Бет се събуди, първата ѝ работа беше да направи проверка на тялото си за нови позиви за повръщане. Резултатът беше отрицателен, така че тя седна и преметна крака през ръба на леглото. Колко ли дълго беше спала? Капаците на прозорците все още бяха вдигнати, значи, не се беше съмнало, но имаше чувството, че е прекарала в сън дни наред.
Сведе поглед надолу, сложи ръка върху корема си…
Мили боже, не помнеше да е гълтала баскетболна топка.
Под дланите ѝ той беше подут и твърд, толкова, че се съмняваше дали ще успее да си обуе панталона.
Първата ѝ мисъл бе да вдигне телефона и да се обади на доктор Джейн, но после обузда паниката и се изправи на крака.
– Чувствам се добре – промърмори тя. – Чувствам се съвсем добре…
Докато отиваше към дрешника, имаше чувството, че тялото ѝ е бомба, която всеки момент може да избухне… и усещането беше отвратително. До този миг изобщо не си бе давала сметка колко много приема за даденост здравето си… докато съзнателно не се бе опитала да усложни всичко…
Без никаква видима причина сатурновият пръстен се изхлузи от пръста ѝ.
Тя погледна надолу и го видя как се търкулна по килима, наведе се да го вдигне… и се намръщи. С Рот отново си бяха разменили пръстените, защото и на двамата им беше неудобно да носят нещо, което не им беше по мярка… а символите на брака им имаха смисъл, независимо на чия ръка се намираха.
Или от чия ръка падаха.
– Какво, по дяволите… – ахна тя.
Когато понечи да сложи халката на мястото ѝ, видя, че пръстите ѝ са като на скелет, кожата – опъната върху изпъкнали кокалчета и съсухрена длан.
Сърцето ѝ задумка лудешки в гърдите и тя се втурна към огледалото в банята. Запали лампите…
И ахна. Отражението, което се взираше в нея от другата страна, беше… нищо в него не беше както трябва. Буквално за една нощ лицето ѝ бе хлътнало, в бузите и слепоочията ѝ не бе останала нито грам подкожна мазнина, брадичката ѝ беше остра като нож, сухожилията на врата ѝ изпъкваха.
Вледеняващ страх я прониза в гърдите. Особено когато вдигна ръка и подръпна кожата от долната страна. Отпусната. Прекалено отпусната.
Сякаш за броени часове беше свалила поне десет килограма… с изключение на корема си.