Кралят

– Имаше неща, от които не можех да се освободя. – Шибаната среща. Хаоса след това. – Но вече не е така. Уверявам те.

Искаше да остане на телефона с нея, но въпреки това прекъсна връзката и скочи на крака. Погледна надолу и почувства, че част от гнева му се бе дължал на това, че не бе успял да се види с нея…

Изведнъж изруга. Крайниците, които беше насякъл на къс­чета, не се бяха превърнали в прах.

Само че тази вечер нямаше да разчиства след себе си. Човеците, които се натъкнеха на останките, щяха да имат още един повод да изпаднат в паника.

Молекулите му се понесоха по вятъра… и отново приеха физическите си очертания далеч на север, в края на тяхната поляна. Видя я начаса, застанала под огромното дърво, а бледите ѝ одежди грееха на лунната светлина.

Нетърпелив да стигне по-бързо, Кор опита да се дематериализира при нея, но умът му беше прекалено размътен, за да успее да се съсредоточи.

Закрачи през снега, за да преодолее разстоянието, което ги делеше, ала много скоро вече тичаше с всичка сила.

В този миг тя бе единствената цел, която имаше някакво значение. Когато застана пред нея, бе останал без дъх. Без ум.

От любов.

* * *

Лейла вдигна ръка към носа си.

Когато Кор застана пред нея, миризмата, която го обгръщаше, бе толкова противна, толкова отблъскващо сладникава, че я задави. Той начаса забеляза реакцията ѝ и скри окървавените си ръце зад гърба, отстъпвайки назад, така че вятърът да не духа откъм него.

– Прости ми – каза дрезгаво. – Идвам от битка.

Тъй като не долавяше и следа от миризмата на расата, Лейла въздъхна облекчено.

– Врагът ни?

– Да.

– Тогава това е правилно и достойно.

В очите му лумна огън и тя поклати глава.

– Нямам нищо против, че браниш расата ни.

– Е, това е нещо ново.

Опита да си го представи как се бие… и установи, че изобщо не ѝ е трудно. С якия врат и масивните си плещи наистина бе създаден за агресия. И все пак, макар да бе пропит от миризмата на лесъри, Лейла не се боеше от него.

– Чаках те в снега – прошепна тя.

– Тревожех се, че е така.

– Значи, е свършило. Искам да кажа – Съветът вече знае за Рот.

Кор присви очи.

– Затова ли дойде да се видиш с мен? За да злорадстваш?

– Не, ни най-малко. Просто се надявах…

Когато Лейла не довърши, той скръсти ръце; изведнъж гръдният му кош като че ли стана още по-голям.

– Изречи го на глас.

– Знаеш точно за какво говоря.

– Искам да чуя думите.

– Остави Рот на мира.

Кор се отдръпна от нея и закрачи напред-назад.

– Нека ти задам един въпрос.

– Какъвто поискаш.

– Няма да бъде безопасен въпрос за теб, Избранице. – Когато я погледна, очите му искряха в мрака. – Всъщност тази среща не е безопасна за теб.

– Ти няма да ме нараниш.

– Каква вяра имаш само в едно чудовище.

– Ти не си чудовище. Ако беше, щеше да ме убиеш онази нощ в колата.