Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
– Въпросът ми е следният – промени темата той. – Рот наистина ли се отказа от своята жена? И знай, че опиташ ли се да ме излъжеш, ще разбера.
А може би не, помисли си Лейла. Защото бе упражнявала отговора точно на този въпрос. В продължение на часове.
Срещна уверено погледа му и каза със сигурен глас:
– Да, направи го. Прокламацията е със задна дата, но е вярна. Той се отказа от единствената си любов, за да запази онова, което се опитваш да му отнемеш.
Часове наред пред огледалото. Седнала в банята, върху меката възглавничка на малката пейка, под ярката светлина на всички лампи, които можеше да запали, тя бе повтаряла тези думи отново и отново. Докато не ги наизусти… докато смисълът им се изгуби и те се превърнаха просто в срички. Докато бе в състояние да изрече лъжата без никакво колебание и запъване.
Пък и лъжата всъщност бе отчасти вярна и това ѝ придаваше повече достоверност.
– Каква жертва – промърмори той.
Също като нея – без да издава нищо.
Възцари се дълго, дълго мълчание… изпълнено от силните удари на сърцето ѝ.
– Откажи се от тези нечестиви домогвания – каза тя най-сетне. – Моля те.
– А предишното ти предложение? Важи ли все още?
Лейла преглътна с усилие. По толкова много причини не можеше да си представи как прави секс с него. Той бе враг така сигурно, както и Обществото на лесърите… а част от него наистина бе чудовищна. Освен това никога не си бе представяла, че ще размени тялото си за нещо.
А и не беше наивна. Да, бе изпитала привличане, когато той дойде при нея и я откри в колата. Но това тук бе истинска сделка.
Най-сетне вирна брадичка.
– Да. Все още важи.
– И ако приема условията ти, ще трябва ли да изчакам раждането на детето ти? Или мога да те имам веднага?
При тези думи миризмата във въздуха се промени, тъмен дъх на подправки измести вонята, от която ѝ се повдигаше.
Ръцете на Лейла се спуснаха към корема ѝ, внезапно я обзе ужас. Ами ако изложеше на опасност малкото, което растеше в нея? Само че другите Избраници продължаваха връзките си с Примейла, нали така? Без никакви лоши последствия.
– Можеш да ме имаш, когато поискаш – каза тя с тънко гласче.
– Ами ако искам да го направим тук и сега? На студа. Както си стоиш права, с дрехите.
Сърцето се заблъска в гърдите ѝ, когато разпозна възбудата му… и се уплаши от нея. Въпреки това не отстъпи от казаното, напомняйки си, че притежава нещо, което той иска… и това ѝ даваше възможност да осигури безопасност за Рот и Бет, и детето, което може би щеше да им се роди.
– Ще го направя, както поискаш – чу се да казва.
– И всичко това за твоя крал?
– Да. За него.
Кор се усмихна, ала в усмивката му нямаше нито топлота, нито радост.
– Ще обмисля условията ти. Чакай ме тук утре в полунощ… и ще получиш моя отговор.
– Мислех, че именно за това ме повика тук тази нощ.
– Промених намеренията си.
Вместо да се дематериализира, както Лейла очакваше, той се обърна и пое надолу по пътя, по който бе дошъл, увеличавайки разстоянието между тях с всяка тежка стъпка.
Лейла затвори очи и…
– Какво му каза? – разнесе се мъжки глас зад нея.
59
Достатъчно глупости, реши Трез.
Когато се дематериализира обратно в имението на Рив, беше готов веднъж завинаги да изясни всичко, да говори с Избраницата си и да ѝ каже точно как стоят нещата. Двамата със Селена твърде дълго обикаляха един около друг и сега, когато примката, която стягаше врата му, изведнъж се беше разхлабила (колкото и дълго да траеше това), трябваше да направи нещата между него и Избраницата свой приоритет.
Както и апетитите на С’Екс, разбира се.
По дяволите. Палачът очевидно беше използвал момичетата толкова безмилостно, че не бяха в състояние да работят тази нощ. Трез беше получил съобщения и от трите и добрата новина бе, че поне те очевидно не съжаляваха за нищо – и трите го бяха попитали дали отново може да видят палача.
Ако нещата продължаваха в този дух, нищо чудно те да започнат да му плащат, за да бъдат с копелето.
По дяволите, дори не бяха повдигнали въпроса за заплащането, което им беше обещал.
Когато прие физическите си очертания на обичайното място на страничната морава, Трез с облекчение видя, че осветлението в спалнята ѝ е запалено. Слава богу. Влезе през кухнята, без да я повика и без да вдига никакъв шум. Вместо това мина като призрак през празната къща и пое по стълбището така, че нито едно стъпало да не изскърца.
На горната площадка свърна вляво и когато стигна до открехнатата врата, усети, че гърдите му се стягат.