Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Разполагам със сведения за вас — додаде Шалан, като се стараеше да е ненатрапчива. — За нещата, върху които Ясна работеше.
— Още нещо за паршите ли? — сопна се Навани. — Гръм да го удари, тази жена беше твърде запленена от тях. Откакто си науми, че тя е виновна за смъртта на Гавилар.
Това пък какво беше? Шалан никога не бе и чувала за тази страна на нещата.
— Проучванията ѝ могат да почакат — продължи Навани. Очите ѝ гледаха сурово. — Искам да знам точно какво се е случило, когато смятате, че сте я видели да умира. Точно както го помните, момиче. Без да пропускате и една подробност.
— Може би след срещата… — обади се Далинар и положи длан на рамото ѝ. Докосването беше изненадващо нежно. Та нали това беше братовата му жена? И този поглед — семейна привързаност ли показваше или нещо повече?
— Не, Далинар. Сега. Ще го чуя сега.
Шалан пое дълбоко дъх и се подготви да започне. Постара се да прояви твърдост и да не се поддава на чувствата. С учудване установи, че се владее. Докато събираше ума си, забеляза как един рус младеж я наблюдава. Навярно беше Адолин. Хубавец, както се говореше. Носеше синя униформа като баща си. Ала неговата беше някак… стилна? Това ли беше правилната дума? Хареса ѝ как малко рошавата му коса не приляга на изрядното облекло. Така той изглеждаше по-истински, не като картина.
Отново се обърна към Навани.
— Събудих се посред нощ от викове и мирис на дим. Отворих вратата и видях непознати мъже, струпани пред каютата на Ясна, която се намираше срещу моята. Тялото ѝ лежеше на пода и… Сиятелна, аз видях как я пронизаха в сърцето. Съжалявам.
Навани се напрегна и отметна глава, като че някой я беше зашлевил.
Шалан продължи да говори. Стараеше се да каже на Навани възможно най-много верни неща. Ала очевидно не можеше да сподели за Тъкането на Светлина и за Превръщането на кораба, поне не засега. Обясни, че се е затворила в каютата си — предварително подготвена лъжа.
— Чух викове горе, на палубата. Като че хората биваха екзекутирани един по един. Осъзнах, че единствената надежда, която мога да им дам, е някаква криза за нападателите. Бях взела една факла, затова подпалих кораба.
— Подпалихте кораба? — ужаси се Навани. — Докато дъщеря ми лежеше в несвяст?
— Навани — продума Далинар и я стисна за рамото.
— Обрекли сте я — каза тя и се втренчи в Шалан. — Ясна не би могла да се спаси с плуване като другите. Тя…
— Навани — повтори Далинар, този път по-твърдо. — Детето е постъпило правилно. Надали очакваш сама да влезе в бой с група мъже. А и каквото е видяла… Ясна не е била в несвяст, Навани. Вече е било твърде късно да се направи нещо за нея.
Навани пое дълбоко дъх. Видимо се бореше да овладее чувствата си.
— Извинете ме… Не съм на себе си в момента, не разсъждавам разумно. Благодаря… благодаря Ви, че ни донесохте вест. — Тя се изправи. — А сега ме извинете.
Далинар кимна и я остави да излезе с известно достойнство. Шалан отстъпи и сключи ръце пред себе си. Докато гледаше как Навани си отива, се чувстваше някак безсилна и странно засрамена. Не беше очаквала да мине особено добре. Така и стана.
Използва момента да провери Шарка, който стоеше върху полите ѝ, невидим. Дори и някой да го забележеше, щеше да го вземе за мотив в тъканта на роклята — стига той да се подчиняваше и да стоеше без да мърда или да говори.
— Предполагам, че пътуването Ви е било същинско изпитание. Корабокрушение в Мразовитата земя?
— Да. За щастие, натъкнах се на един керван и пътувах с него дотук. За жалост трябва да кажа, че срещнахме и разбойници, но бяхме спасени от навременната поява на неколцина войници.
— Войници ли? — учуди се Далинар. — Под чие знаме?
— Не казаха. Приемам, че по-рано са били на Пустите равнини.
— Дезертьори?
— Не ги разпитвах за подробности, Сиятелни господарю. Но им обещах помилване за минали престъпления заради благородните им действия. Те спасиха десетки хора. Всички в кервана могат да свидетелстват за тяхната храброст. Подозирам, че са търсели изкупление и възможност да започнат отначало.
— Ще се погрижа кралят да подпечата помилването им. Подгответе ми списък. Когато бесят войници, винаги имам усещането за похабяване.
Шалан си отдъхна. Справила се бе с една от задачите.
— Има и още един деликатен въпрос, който трябва да обсъдим, Сиятелни господарю — продължи Шалан. Двамата се обърнаха към Адолин, който небрежно се помайваше недалеч. Той се усмихна.
Много хубава усмивка, наистина.