Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Както и да е, отплатата си е кучка и щеше да го докаже, Куин се закле пред себе си.
И както излизаше, не можеше да дочака за това. Той отдели зъбите си и спря да пие преди да се е наситил, тъй като жаждата му за нещо друго напълно беше взела превес и нямаше търпение да отпрати Селена.
Изведе Избраницата любезно, но доста набързо като че беше на автопилот – нямаше идея какво говореше, ала поне тя се усмихваше и изглеждаше доволна, така че вероятно го беше направил правилно.
Съвсем съзнателно обаче заключи вратата.
Като се обърна, завари Блей изтегнат и в очакване – ръката му се движеше нагоре-надолу между краката му. Зъбите му все още бяха удължени от храненето, а очите му блестяха под натежалите клепачи и о, по дяволите, беше секси…
Куин изрита кубинките си. Както и кожените панталони. Свали тениската.
Блей свърши преди дори да тръгне към леглото, мъжът се извиваше и стенеше, докато главата му падаше на възглавницата и бедрата му се стягаха.
Сякаш голият задник на Куин бе твърде много и не можеше да издържи.
Най-добрият. Комплимент. На. Света.
Куин се хвърли към леглото, метна се върху Блей, намери кадифените му устни и ги целуна. Дрехите се разкъсаха – копчетата на дюкяна на кожените панталони на Блей изхвърчаха и се приземиха като монети по пода, тениската му се разхвърча на парчета. И бяха тяло до тяло, нищо не ги делеше, само плът: докато се увиваха един около друг, Куин осъзна какво иска. И беше прекалено отчаян и гладен, за да поиска любезно – или дори да говори за това.
Можеше само да се откъсне от устните му, да се отдалечи малко… и да го дръпне отзад, притегли мъжа към себе си, докато той изтегна крак нагоре.
И ти да видиш, Блей поемаше оттук натам. И знаеше какво точно да прави…
Куин усети как го наместват с груби ръце, преди да усети беше на колене, лицето му беше към матрака, дъхът му се усещаше като парен чук в устата му. Всичко беше толкова непознато, да оставиш друг да поеме контрола – чувстваше се и уязвим, макар че искаше…
- О, по дяволите! – извика той, когато го усети, смесица от болка и удоволствие, разтягане и наместване, събрани в коктейл, който го накара да се възбуди толкова, че чак му се привидяха звезди.
И тогава Блей започна да се движи.
Куин хвана ръцете му и се изви назад, задържайки се, докато цялото това нещо с девствеността се изпаряваше във въздуха, но беше хубаво.
О, човече, адреналинът бе невероятен и ставаше по-добре. Ръката на Блей се прокрадна през гърдите му и се спря там, ъгълът се промени, проникванията ставаха все по-дълбоки и по-дълбоки, по-бързи и по-бързи, леглото започна да се клати напред-назад до стената, задъхването в ушите му ставаше все по-силно и по-силно…
Връхната точка бе най-невероятният оргазъм, който бе получавал, не само неговото свършване, но и на Блей, как се затягаше около него, как бедрата му се движеха, как тазът му се мърдаше, огромните му ръце задържаха и двама им на леглото…
Когато Блей свърши, тласъците бяха толкова мощни, че главата на Куин се удари в стената – не че той забеляза или му пукаше. И после пенисът му започна да получава мускулни спазми…
И Куин се чувстваше добре наистина за пръв път в живота си. Беше… нещо по-кратко и от чудо.
Обикновено отнемаше малко време Блей да възстанови сили. И някак забавно, на Куин му беше добре от това.
Когато нещата най-накрая достигнаха пауза, която траеше повече от минута и половина, Куин реши да отпусне напрегнатите си ръце и се отпусна на леглото на една страна. Блей изглежда също беше изтощен, тялото му направи същото и се изтегна зад Куин.
Ръката на Блей остана на място.
И това, което имаше значение сега, въпреки цялото преживяване, беше отпуснатата тежест на тази ръка. Както лежаха, не бяха просто двама мъже, които бяха правили секс и лежаха един до друг, … а любовници.
Всъщност никога досега не беше имал любовник – и не защото за първи път се беше отдал в живота си. Беше правил много секс. Ала никога не се бе намирал някой, който да иска да го държи след това.
Да… Блей беше първият му истински любовник…
И макар че щеше да пропусне да отдаде тази чест на мъжа, що се отнасяше до него, струваше му се уместно, че и за Блей е така. Никой не можеше да ти отнеме първия – и се считаше за късметлия. Беше чувал от слуховете, че в много случаи е наистина болезнено – за жените – или просто някакво движение, нищо съществено.