Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Но Блах бе направил същото и се изправиха лице в лице. Блах насочи револвера и стреля, докато Чан замахваше с камата към ръката му. Куршумът не улучи, но камата се заби в пръстите на Блах и той изпусна оръжието на земята. Извика гневно и скочи към Чан. Вратата все още беше препречена от металната количка и двамата мъже с шлемовете зад нея. Чан бутна с все сили и ги отблъсна на няколко крачки, но те се съвзеха и също започнаха да бутат, залостиха го в залата. Блах вдигна револвера с лявата си ръка. Графът забързано овързваше димящите маркучи с въже. С внезапен шок Чан видя какво има в количката — капакът на металния сандък се бе отместил от сътресението. Без да мисли, той пусна камата, хвана първото, което му попадна, запокити го към майора и се метна в количката.
Стъклената книга полетя към Блах в мига, когато той натисна спусъка, и куршумът я пръсна. Половината парченца се върнаха към кулата със силата на куршума, удариха се в железните стени и влетяха през вратата към двамата мъже с каските, които отчаяно се хвърлиха встрани. Но другите продължиха да летят от инерцията на самата книга. Граф Д’Орканч беше предпазен от маската, а Анжелик — ако в сегашното й състояние стъклото можеше да има някакъв ефект върху нея — бе защитена от маркучите и от майора, който стоеше право на пътя им. Незащитеното му лице и тяло се покриха с десетки разрези.
Чан надигна глава от количката и видя как майорът се разтърсва от спазми; устата му бе отворена, от дробовете му се надигна отвратителен грачещ вик. Около всяка рана започнаха да се оформят сини петна, разпростираха се, напукваха се, отлюспваха се. Гъргоренето в гърлото му замря в облак розов прах. Майор Блах падна на колене, после се строполи по очи и лицето му се пръсна от удара като глинена чиния със синя глазура.
Залата бе притихнала. Графът бавно се изправи зад масата. Очите му се спряха на Чан, който тромаво слизаше от количката. Графът изкрещя с ярост, която разтърси цялата катедрала. Хвърли се към Чан като огромна бясна мечка. Чан блъсна количката — двамата мъже бяха на четири крака, уплашени, но живи, кожените им престилки ги бяха спасили — право към графа и без да изчака да види резултата, се втурна към стълбите и хукна нагоре.
Подхлъзна се в локва кръв, падна и погледна назад, ръката му търсеше бръснача в палтото му. Двамата мъже с престилките се бяха навели ниско, все още се дърпаха от вратата, на която стоеше граф Д’Орканч, който беше взел пистолета на Блах и се прицелваше в Чан. Чан знаеше, че е останал само един куршум и че след още две стъпала ще е извън обсега на графа, но зад него, на масата, зърна стъклената синя ръка на Анжелик… която помръдна. Чан изкрещя. Ръката на Анжелик се сгъваше, опипваше. Тя хвана няколко маркуча и ги изтръгна, от тях пръснаха струи синя пара. Графът се обърна, а тя ги пусна и измъкна още няколко, изскубна ги като бурени от градина. Докато Д’Орканч се спускаше към ръката й и крещеше нещо на асистентите си, Чан зърна за миг над рамото му ужасяващото лице на Анжелик — очите й още бяха скрити под разместената маска — разкривено от ярост, отворената й уста, езикът и устните й бяха блестящо тъмносини, синьо-белите й зъби тракаха като на животно. Чан се втурна нагоре по стълбите.
След още един завой видя книгата, която беше подпрял на стената в калъфката от възглавницата. Грабна я тичешком, дясната му ръка най-сетне извади бръснача от джоба му. Отдолу чуваше суматоха, тръшна се врата, а после кухненският асансьор отново оживя. След секунди го бе настигнал — силите на Чан вече го напускаха — и после бързо го подмина. Който и да беше горе, щеше да получи предупреждение за идването му много преди Чан да успее да се качи. Дали беше въпрос на секунди преди Бленхайм да прати хората си надолу? Чан упорито продължи да се изкачва. Ако успееше да стигне до мостчето към кабинета на Вандаариф…