Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— И за него съм мислила.
— А пък — добавяше Зое със загадъчен тон — да не пропускаме и г-н Сандоз… Поработвал е в киното на младини. Той ми го е казвал. Може да се окаже, че е той. Затова винаги е толкова тъжен. Изгубил е голямата си любов.
— И сега се е влюбил в Ифижени? Пълен абсурд, Зое.
— Напротив, напротив… Ифижени е страхотна. Тя е силен характер. Той харесва хората, които изпъкват и се налагат. Останал си е малко момче, не е пораснал… Мамо, какво ще кажеш тази вечер да гледаме „Шарада“? Готова съм с всички домашни и уроци.
Изгледаха „Шарада“. При всяка поява на Одри Хепбърн Зое възкликваше, колко е красива. Сигурно изобщо не се е хранила, за да е толкова слаба… Повече нищо няма да сложа в уста! С нетърпение чакаше сцената, в която Бартоломю, героят на Уолтър Матау, казва: „Последния път, когато занесох една вратовръзка на химическо чистене, ми върнаха само петното!“. Превиваше се от смях…
Жозефин витаеше в облаците. Гледаше как Одри Хепбърн преследва неотклонно Кари Грант, без да се предава. С грация и чувство за хумор. Как успяваше да му се обясни в любов с такава лекота, как го правеше? Тази жена бе олицетворение на грацията.
Бе срещнала Беранжер Клавер на улицата. Казано по-точно, бе попаднала в лапите на Беранжер Клавер, която тъкмо излизаше от продажба на „Прада“ и бързаше да не изпусне друга, на „Задиг и Волтер“, имало страхотни кашмири.
— Изтощена съм, скъпа! Не съм се спряла! Страхотно е да живееш сама, да няма мъж вкъщи. Жак е идеален, това е точната дума, плаща всичко и не ме безпокои за нищо. Излизам всяка вечер и се забавлявам като луда. Ами ти? Нещо не ми изглеждаш много във форма… Все още ли си влюбена във Филип Дюпен? По-добре се откажи. Той продължава да живее с… нали знаеш, онова момиче, което…
— Да, да — кимна примирено Жозефин, защото не й се слушаше продължението.
— Живее при него и той я води навсякъде! Виждала ли си я?
— Нне, хм…
— Била много сладка! И млада! Казвам ти, за да не си губиш времето… На нашата възраст не можем да си го позволим! Хайде, оставям те, имам още купища бутици да обикалям за разпродажбите, направо ще се побъркам!
Изпрати й въздушна целувка и се затича към едно такси, натоварена с безброй пакети.
Жозефин редуваше периоди на щастие и на нещастие. Нямаше никакви новини от Филип. В определени моменти бе направо смазана и се питаше: дали не ме е забравил, след като живее с друга, после надеждата отново изплуваше и тя беше почти сигурна, че той я обича. Решаваше, ще отида да го видя… Само че не го правеше. Прекалено силно се страхуваше да не й се изплъзнат Кари Грант и Свенливия младеж.
След неочакваната среща с Беранжер Клавер се почувства съвсем съсипана.
Филмът бе към края си и Зое се протегна.
— Разбирам го Свенливия младеж… Кари Грант е бил страхотно привлекателен, въпреки че аз лично го намирам прекалено стар.
— Когато човек е влюбен, не забелязва подробностите. Просто обича, това е всичко.
Зое сменяше каналите с дистанционното. Спря на някакъв стар филм за Мегре, сниман в двора на Криминалната полиция, „Ке дез Орфевр“ № 36, изключи звука и предложи:
— А защо не отидеш да си поприказваш за това с Гарибалди? Може да има някакви сведения за Свенливия младеж. Ще му дадеш пет-шест имена, за които имаш предположения. Знаеш Младежа на колко години е, знаеш родното му място, професията на баща му… Спомни си Басониерата и вуйчо й, който разполагал с досиета за всички55…
— Защо смяташ, че може да има досие?
— Представа нямам… Но нищо не ти струва да провериш.
— Имаш право. Ще му звънна утре. Хайде, бягай в леглото! — подкани я Жозефин. — Утре си на училище!
Зое се наведе, погали Дю Геклен, размачка му ушите. Той изскимтя, дръпна се. Зое попита, не ти ли е добре, дебеланко, мило мое куче… въх, в хладилника не е останала нито една поничка, имитираше тя дебелия глас на Хоумър Симпсън, а Жозефин си мислеше, странно, стана на петнайсет, има си любовник, а се прави на анимационен герой.
Седеше на канапето, увита в одеяло.
Гарибалди… Не го бе виждала от ужасния ден, в който ги бяха повикали двамата с Филип да се явят в Криминалната полиция, на „Ке дез Орфевр“ № 36, за да им съобщят за смъртта на Ирис. Тя подпъхна по-стегнато одеялото под себе си.
Скоро се навършваха девет месеца…
55
Виж „Бавният валс на костенурките“, цит.изд. — Б.пр.