Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Здрасти, предателко – измърка в отговор Елин, преценявайки армадата пред тях. – Значи, все пак се дотътри навреме.
59.
Елин усети пълното изумление на спътниците си, когато Ансел сведе глава в театрален поклон, махвайки с ръка към корабите зад тях, и каза:
– Флотата ви, както заповядахте.
Елин изсумтя.
– Войниците ти май не са в най-добрата си форма.
– Ох, винаги така изглеждат. Все им разправям, че трябва да отделят внимание и на външния си вид, не само на вътрешната си красота, но... знаеш какви са мъжете.
Елин се засмя. Макар и да долавяше как озадачението на приятелите й се нажежава до нещо огненочервено.
Манон пристъпи напред и морският бриз развя кичури от бялата й коса пред лицето й.
– Флотата на Мелисанде е под командването на Морат. Ако ще си съдействаш с тази... жена, направо сключи съюз с Ераван.
Виждайки железните й зъби и нокти, Ансел пребледня. И Елин си спомни историята, която наемната убийца, превърнала се в кралица, й беше разказала веднъж сред пустинните пясъци под балдахин от звезди. Вещица от клана на Железни зъби бе изяла жива приятелка от детството й.
Самата Ансел, след като семейството й било избито, попаднала в лагер на Железни зъби и оцеляла като по чудо.
– Тя не е от Мелисанде – обясни Елин. – Пустошта е съюзник на Терасен.
Едион подскочи, оглеждайки внимателно корабите и жената пред тях.
Манон Черноклюна процеди с гибелен глас:
– Коя е тя, че да представлява Пустошта?
О, свещени богове! С отегчена, съвършено непочтителна гримаса Елин махна с ръка между двете.
– Манон Черноклюна, наследница на вещерския клан на Черноклюните и последна кралица на Крочаните... запознай се с Ансел от Брайърклиф, асасин и кралица на Западната пустош.
***
Мощен тътен изпълваше главата на Манон, докато плаваха към кораба им, прекъсван единствено от плисъка на греблата в спокойните води.
Щеше да убие червенокосата кучка. Бавно.
Никой не проговори, докато наближаваха големия кораб и се качваха по стълбицата му.
От Абраксос нямаше и следа.
Манон огледа небесата, флотата, морето. Нито люспа.
Гневът в стомаха й се превърна в нещо друго, нещо по-лошо, и тя се запъти към червендалестата капитанка, решена да разбере какво е положението.
Елин обаче излезе небрежно на пътя й и й се ухили змийски, докато погледът й прескачаше между двете им с червенокосата жена, облегната на парапета на стълбите, водещи към горната палуба.
Манон я заобиколи с бясна крачка.
– Ансел от Брайърклиф не представлява Пустошта.
Къде беше Абраксос...
– Ти ли тогава?
И Манон се зачуди дали някак... дали някак не се беше оплела в плановете на кралицата. Особено когато изпита потребност да спре отново, да се обърне и да заяви с високомерна усмивка:
– Да. Аз представлявам Пустошта.
***
Дори Роуан примигна недоумяващо, чувайки тона на Манон Черноклюна – гласа не на вещица, воин или хищник. А на кралица.
Последната крочанска кралица.
Премери в главата си опасността от бясна схватка между Ансел от Брайърклиф и Манон Черноклюна.
И си спомни какво му беше разказвала Елин за Ансел – за предателството й по времето, когато двете се бяха обучавали в пустинята, за битката им до смърт, в която Елин бе пощадила червенокосата. Превръщайки я в своя длъжница.
А сега кралицата му беше поискала отплата.
Ансел, с типичната си арогантност, която напълно обясняваше защо двете с Елин веднага се бяха сприятелили, провлачи на Манон от стълбите към квартердека.
– Е, по последни сведения нито Крочаните, нито Жлезни зъби си мръдват пръста да бранят Пустошта. Като единствен покровител на народа й през изминалите две години, определено имам правото да я представлявам. И да решавам на кого ще помогнем и как. – Ансел се подсмихна на Елин, сякаш не забелязваше, че вещицата се взира в гърлото й, готова да го разкъса с железните си зъби. – Двете с теб все пак ни дели една граница. Трябва да постъпя добросъседски.
– Обясни – нареди й сковано Едион с толкова бушуващо сърце, че Роуан чуваше тътена му.
Това беше първата дума, която генералът отронваше, откакто Ансел свали качулката си. Откакто бяха получили малката изненада на Елин.
Ансел килна глава и копринената й коса с цвят на старо вино отрази светлината. Точно такава му я беше описала Елин.
– Ами, преди няколко месеца, докато си живеех най-безгрижно в Пустошта, не щеш ли, получих съобщение. От нашата Елин. Съвсем четливо съобщение от Рифтхолд. От бойните ями на Рифтхолд, за да сме по-точни. – Тя се изкиска, клатейки глава. – Веднага разбрах, че трябва да се подготвя, че трябва да придвижа армията си до подножието на планината Анаскаул.