Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Колко е далеч?
Фарин кимна към посоката, откъдето беше дошъл.
— На петдесетина крачки, може би. Завийте наляво на пресечката.
Той отстъпи встрани и Акарин тръгна по коридора. Сония взе фенера от пазача и го последва с разтуптяно сърце. Когато стигнаха пресечката, двамата спряха и Акарин надникна в прохода отляво. После влезе в него и Сония го последва.
На следващия завой отново спряха.
— Тя идва. Чакай тук. Нека си мисли, че тя те е намерила. Аз няма да бъда далеч.
Сония кимна. Видя го как се отдалечава бързо от пресечката и се скрива в един страничен проход. Зад гърба й тихо отекнаха бързи стъпки.
Те постепенно се приближаваха. Зад завоя се появи слабо сияние. Яркостта му бързо се увеличи и Сония отстъпи назад. Появи се светлинно кълбо. Девойката засенчи очите си с длан, после ахна и престорен ужас.
Жената ичани я погледна и се усмихна.
— О, това си ти. Карико ще остане доволен.
Сония се обърна да побегне, но точно тогава настъпи подгъва си и падна по лице. Авала се разсмя.
„Това щеше да е страхотно изпълнение, ако бях решила да ставам актриса” – помисли си кисело Сония, докато се опитваше да се изправи. Тя чу приближаващи се стъпки и някой я хвана за ръката. Девойката впрегна целия си самоконтрол, за да не отблъсне нападателката си назад със силата си.
Жената-ичани я изправи на крака и протегна ръка към главата й. Сония се вкопчи в китката й и се опита да проникне в тялото на жената, но усети съпротива.
Авала имаше щит.
Бариерата покриваше кожата й. За миг Сония се възхити на умението й, но после бързо я връхлетя паника. Тя не можеше да използва лечителските си сили върху жената.
— Бий се с нея – нареди Акарин. – Докарай я до пресечката. Трябва да я затворим между нас, за да не може да избяга.
Сония запрати срещу жената силова вълна. Очите на Авала се разшириха и тя залитна назад. Сония събра полите си, завъртя се и побягна по коридора.
Пред нея проблесна бариера. Тя я разби с един силов удар. След няколко крачки подмина пресечката. Появи се нова бариера. Сония спря и се обърна с лице към сачаканката.
Жената се усмихваше триумфално.
— Карико. Виж кого намерих.
Сония видя своя образ: дребничка и слабичка в дългата рокля.
— Какво жалко същество е тя!
— А, ученичката на Акарин – отвърна Карико. – Влез в съзнанието й. Щом единият е тук, и другият ще е наблизо... Но не я убивай. Доведи я при мен.
Сония поклати глава.
— Аз сама решавам кога и къде ще се срещнем, Карико – каза му тя.
— Очаквам го с нетърпение – отвърна той, – както и бившият ти наставник. Ротан се казваше, нали? Нося неговия кръвен камък. Той ще гледа как умираш.
Сония ахна. Ротан? Но Ротан беше мъртъв. Защо му бе на Карико да прави кръвен камък на Ротан?
— Това означава ли, че Ротан е жив?
— Сигурно, щом има кръвен камък – прошепна й мисловния глас на Акарин. – Но може и да лъже, за да те разстрои и да отвлече вниманието ти.
Авала се приближаваше. Когато навлезе в пресечката, Сония въздъхна с облекчение. Жената вече се намираше между тях двамата. Но щом Акарин излезеше, Авала щеше да го познае.
— Карико няма да е съвсем сигурен, че си тук, докато не те види и някой друг ичани – каза тя на Акарин. – Бихме могли да го подлъжем да си мисли, че съм дошла сама. Ако се бия сама с Авала ...
— Добре – съгласи се Акарин. – Ако отслабнеш, поемам аз. Само стой по-далеч от нея.
Когато жената-ичани я нападна, Сония издигна щита си и отвърна с мощни удари. В нападението на Авала нямаше никаква стратегия или хитрост и Сония осъзна, че не може да използва никаква част от обучението си, за да си спечели предимство. Това беше чиста битка на силата и кой пръв ще изчерпи енергията си.
Въздухът в прохода се нагорещи и стените започнаха леко да сияят. Жената отстъпи назад и внезапно всичко потъна в ярка белота. Сония примигна, но бе твърде заслепена, за да види каквото и да било.
„Тя ме заслепи!”.
Сония едва не се разсмя, когато осъзна, че Авала е използвала същия номер, който бе приложила тя, за да избяга от бандата на Регин. Само че учениците не бяха научили достатъчно от лечителство то, за да...
Зрението й се завръщаше бавно, но сигурно. Тя различи две фигури в коридора. По-близката беше на Авала. Зад нея стоеше Акарин. Той атакуваше жената свирепо и безмилостно. Авала погледна към Сония и на лицето й се изписа страх. Силата й се изчерпи, щитът й падна изведнъж и последният удар на Акарин я отхвърли към бариерата на Сония. Разнесе се противно изпукване и жената се свлече на земята.