Върховният повелител

— Направил си кръвен камък? – попита тихо Болкан.

— Карико го направи. В Калия... – Ротан се опита да диша спокойно. – Прочете съзнанието ми и когато видя Сония вътре, направи камъка. – Той потрепери. – Оттогава виждам и... чувствам смъртта на всеки, когото убива.

Очите на Болкан леко се разшириха и той се намръщи състрадателно.

— Какво представлява кръвният камък? – попита Дориен?

— Той дава възможност на създателя му да вижда в съзнанието на приносителя – обясни Болкан. – Макар Карико да го е направил, камъкът е настроен към Ротан, защото е направен от неговата кръв.

Дориен погледна баща си.

— Той те е заловил. Защо не ми каза?

— Аз... – Ротан въздъхна. – Не знам.

— Но онова, което ти е причинил... можеш ли да направиш така, че да не виждаш цялата тази смърт?

— Не, не мога да го контролирам.

Лицето на Дориен пребледня.

— Ако заловят Сония...

— Да. – Ротан погледна сина си. – Това е тайната, която не можеше да ни кажеш, нали? Щом тя е тук, значи и Акарин е тук.

Дориен отвори уста, но от нея не излезе нито дума. Той погледна неуверено към Ротан и Болкан.

— Вече няма значение дали ще ни кажеш – рече воинът. – Те знаят за Сония. И сигурно са се досетили, че Акарин е с нея.

Дориен отпусна рамене.

— Да, те са тук. Преди пет дни Сония и Акарин минаха пред Южния проход. Аз ги доведох в града.

Болкан се намръщи.

— Защо не ги изпрати обратно в Сачака?

— Опитах. Всъщност тъкмо яздехме натам, когато един магьосник-ичани ни нападна. Едвам се измъкнахме. След това нападнаха Крепостта. Тогава разбрах, че всичко, което ни каза Акарин, е истина.

— Защо не каза на никого за това? – попита Ротан.

— Защото ако Гилдията узнаеше, че Акарин е тук, ичаните щяха да го прочетат в съзнанията на своите жертви. Акарин знаеше, че двамата със Сония имат по-добър шанс да ги избият един по един, но ако ичаните знаеха, че той е тук, щяха да се държат заедно.

Болкан кимна.

— Той знаеше, че ще ни победят. И какво...

Откъм града се разнесе трясък. Ротан се обърна и тръгна към фоайето, след което се обърна към Болкан.

— Още един. Този път по-близо. Какво става според теб?

Воинът сви рамене.

— Не знам.

Над вътрешния кръг се вдигна облак прах.

— От покрива ще се вижда по-добре – предложи Дориен.

Болкан погледна към младия магьосник и тръгна към стълбището.

— Да вървим тогава.

Воинът ги поведе към третия етаж, а след това по коридорите към стълбището. Изкачиха се на покрива и Болкан ги заведе до предната част на Университета. Там от повдигнатата платформа се виждаше добре Вътрешният кръг.

Магьосниците наблюдаваха мълчаливо. След продължителна пауза от центъра на града отекна нов взрив и във въздуха се вдигна облак прах.

— Цялата предна стена на къщата се срути – каза Дориен и посочи с пръст.

— Значи сега унищожават града – рече Ротан. – Защо си хабят силите?