Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Двамата братя не бяха в състояние да следват и половината от това обяснение за палците и започнаха да стават нетърпеливи — съвсем разбираемо предвид огромната опасност, надвиснала над града им.
— И сега какво? — подкани ни синьор Кристофоро.
— Трябва да предупредим дожа на Генуа! — отсече брат Гуидо. — По някакъв начин трябва да получим аудиенция при него и ако видим, че той не носи пръстен на левия си палец, мисля, че можем окончателно да го изключим от конспирацията.
Синьор Кристофоро скочи на крака и извика:
— Бартоломео, предупреди началника на пристанището и градското опълчение! Кажи им да подготвят всички бойни кораби в пристанището. Разкажи им за предстоящото нападение! Кажи, че сме получили поверителна информация от Венеция. Ето, вземи това! — Изтръгна отпечатаната преди малко карта от масата и му я подаде. — Покажи им кръста на Генуа! Побързай!
Брат му взе картата и тръгна, но на вратата се обърна.
— А ти къде отиваш?
— Трябва да заведа нашите приятели при дожа. Там ме познават — вече седмици наред ми наритват задника, задето все искам пари. И никога не биха пуснали вътре жител на Пиза. А аз ще мога да говоря със стражите на генуезки.
— Ами аз? — извиках възмутено.
— Ти оставаш тук! — избоботиха в унисон те. И се спогледаха.
— Аз… — започна брат Гуидо, — тоест ние, не искаме да те излагаме на опасност!
— Ти шегуваш ли се с мен?! — изписках и грабнах пелерината си. — Стигнах чак дотук и през последните месеци трудно може да се каже, че съм била извън опасност! Мога да ви помогна! Не помогнах ли вече достатъчно, а? — Хванах раменете на брат Гуидо и го завъртях към мен, принуждавайки го да ме погледне в очите.
Той ме прониза със своите и с неохота призна:
— Дори нещо повече — ако не беше ти, сега нямаше да сме тук!
— Хубаво, ела — сви рамене синьор Кристофоро. — Но стой по-назад! — А към брат си добави: — Кажи на градското опълчение да отиде на фаро — непременно трябва да сложим пост при светилото!
Сякаш мозъкът ми бе озарен от светкавица.
— Какво каза току-що? — възкликнах.
Очевидно в гласа ми е имало нещо особено, защото и тримата се заковаха на място.
— Какво да съм казал? Пост при светилото, това казах — отговори колебливо синьор Кристофоро.
— Преди това.
— Градското опълчение? Фаро?
— Фаро!
— Означава „кула със светлина“.
— Какво е кула със светлина?
— Очевидно не съм бил добър учител, щом съм пропуснал да ти кажа за това — отбеляза намусено той. — Е, става въпрос за онази каменна кула ето там, виждаш ли я? Та на най-горната тераса тя има огромен фенер. Благодарение на нея и нощем, и при мъгла корабите могат да навлязат спокойно в пристанището. — И посочи с пръст към високата кула, видима и от този, и от всеки ъгъл на Генуа.
— И на тази кула й викат фаро, така ли? — попитах с треперещ глас.
— Да! — отговори натъртено и нетърпеливо той. И тримата мъже вече ме гледаха втренчено, сякаш бях лунатик, откъсващ ги от важните им дела с несвързаните си брътвежи.
— Как се пише това? — попитах мрачно.
Синьор Кристофоро ме изгледа така, сякаш бях дете идиотче, и изрече високо:
— Ф-А-Р-О.
— Фаро! — изкрещях и изтръгнах картината от ръцете му. — Нали вече казахме, че някои градове съдържат насоки за други градове, а? — Това беше към брат Гуидо. — Например Флоренция държи трийсет и две рози, за да подскаже за розата на компаса във Венеция!
— Да де, това вече е ясно.
— Хубаво. Ами спомняш ли си как не можахме да разтълкуваме цветята на Хлорида?
Това вече обърка дори и него.
— Ама какви ги приказваш, за бога?
— Хлорида! — повторих нетърпеливо. — Не си ли спомняш? Брат Никодим беше казал, че цветята излизат от устата й като истини. И се оказа прав! Те действително са истини! От устата на Хлорида излизат четири вида цветя. Спомняш ли си? Фиордализо, анемона, роза и окиченто.
— Така е, макар че това са разговорните думи, а не оригиналните ботанически наименования на латински.