Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Много добре — съгласи се дожът. — Тогава ще направя следното — ще изпратя един съгледвач в планините, който да потвърди разказа ви. А ти, скъпа моя — махна лениво в моята посока, — ще останеш при мен. Да кажем, не като затворничка, нито като заложничка, защото това са все грозни думи. Но като мой гост — докато не се върне съгледвачът.
Изнервена до краен предел, аз се приближих към него, коленичих и заявих:
— Милорд, това е все едно да ме изпратите на брега и да ми заповядате да задържа прилива! Защото за времето, което ще трябва на вашия съгледвач да отиде и да се върне, армията на Седмината ще връхлети града и ще изпревари човека ви! Онова, което всъщност трябва да сторите, е да изпратите всичките си налични пешаци и всичките си обучени кавалеристи директно в планината — веднага!
Синьор Кристофоро реши да се намеси.
— Ако нашите сили ги причакат на склоновете, в изненадваща атака, тяхното числено превъзходство няма да им даде никакво предимство. Ако ги посрещнем в прохода Ториля, ще ги поставим в капан, все едно са в гърло на бутилка!
Дожът почеса отново голата си брадичка и отбеляза:
— Остава обаче един малък въпрос — ако изпратя всичките си налични войници в прохода, кой ще защитава града от нападение по море?
Двамата със синьор Кристофоро се спогледахме и аз рекох:
— Тъкмо се канехме да стигнем и до този въпрос.
— Има и още? — зяпна втрещено горкият обсаден дож.
— В момента към бреговете на Генуа се е насочила цялата флота на Пиза и Неапол, и ще бъдат тук призори, водени от дон Феранте, краля на Неапол!
При тази вест вече младият дож пребледня като мляко.
— В такъв случай с нас е свършено! — прошепна ужасено.
— Не задължително, милорд — намеси се синьор Кристофоро. — В момента брат ми мобилизира началниците на пристанището и градското опълчение, така че до изгрев-слънце нашата флота ще бъде готова и ще ги чака със заредени оръдия. Може и да планират да нахлуят директно в пристанището ни, но ние пък ще им спретнем посрещане, каквото изобщо не са очаквали!
Дребните очички на дожа проблеснаха ентусиазирано и аз се зарадвах — този пухкавичък приятел все пак не бил съвсем за изхвърляне. Започнах да го харесвам.
— Освен това, милорд — продължи синьор Кристофоро, — по най-бързия начин трябва да изгасим фенера на фара, и да запалим огън по западните склонове, при Пели. Така ако вражеският флот се е насочил към фара, ще го отведем директно към скалите на западния бряг и той ще се разбие!
Колебанието на дожа трая само един удар на сърцето.
— Направете го! — заповяда.
Двамата със синьор Кристофоро хукнахме към вратата, а господарят на Генуа прати да доведат генералите му и да донесат бронята му. Докато чакаше, започна да крачи напред-назад пред пухкавото си канапенце, неспособен да повярва, че кралството му започва да се руши. Когато вратата зад нас се затвори, го чух да се отпуска с дълбока въздишка върху кадифените възглавнички. Отворих повторно и пристъпих на пръсти към него. Дожът седеше отпуснато, хванал глава с две ръце.
— Но защо Бог се обърна изведнъж срещу мен? — промърмори отчаяно.
— Не е Бог — изрекох високо и той вдигна към мен съсипаното си лице. — Причината е на друго място. — Подадох му ръка, изпълнена с дълбоко съжаление към него. Изглеждаше толкова млад и толкова сам. Имах усещането, че никога не е ходил на война — бил е обучен за битки, разбира се, но никога не е излизал на бойното поле, никога не се е бил наистина. Благородник по име, но не и по дела. Точно като брат Гуидо. — Милорд, оставете армията си на вашите генерали — те си знаят работата. Предлагам ви да дойдете с нас, на фара. Там ще има много по-голяма нужда от вас, защото въпросите от политическо и държавно естество можете да решавате единствено вие! — Казах го напълно убедено — незнайно как, но изведнъж се изпълних с абсолютна увереност кой точно ще ни очаква там. — А и много държа да ви запозная с един човек!
Пета глава
Брат Гуидо ни посрещна пред портите на двореца с облекчение, съперничещо единствено на моето — защото в мига, в който генуезците разберяха, че срещу тях има заговор, всеки пизанец във военно облекло и с боен кон би могъл да бъде моментално екзекутиран като вражески съгледвач. Но след като представихме брат Гуидо като наш приятел, дожът въобще не се заинтересува за повече подробности — според мен доста бързо осъзна, че при подобна война често съществуват странни съюзи. И от двете страни. Конярите докараха коня на своя господар и не след дълго един бял и един черен жребец се втурнаха напред към кулата на фара. Едва когато се измъкнахме от високите, закриващи небето улици, осъзнахме колко силно вали. Съжалих и двете армии, нагазили в калта на бойното поле в планината, и за първи път се сетих за майка ми. Дали ще излезе жива от предстоящата нощ? Но не за нея се тревожех — болеше ме единствено за синовете на майките, биещи се за своите семейства или за града, който обичат, или дори за седмичната си надница — мотиви, до един по-почтени от нейните.